На кръстопътя между наука и изкуство

Еволюция

Изображението, което виждате по-горе, се нарича „Еволюция“  и е колаж от образи на клетки, получени чрез метода „кометен тест“. Тази техника позволява наблюдаване на уврежданията в молекулата на ДНК, получени под въздействието на множество фактори. Кометните образи са получени от различни клетки, включително човешки, миши, от Drosophila, спермални, от грах и др., което потвърждава, че ДНК е еднаква и е организирана по подобен начин в ядрото на всички тези клетки. Образи като тези наистина представляват сериозно доказателство за общия произход на всички живи същества на Земята.

Това и още много изключително интересни експонати можете да видите в изложбата „Symbiartic: изкуство чрез наука”, която съпътства второто издание на Международния биомедицински конгрес в София. Тя ще се състои от 17 до 19 ноември в „София Тех Парк“. С пълния списък на изключително интересните визуални артисти от България и чужбина, както и с тяхна работа, можете да се запознаете тук.

Това, което прави събитието първо по рода си е, че те ще си партнират с хора, занимаващи се с фундаментална наука. Става дума за хората зад „Симбиоматър“ (анг. – Symbiomatter): лаборатория за експериментални изкуства“. Биолозите доц. Георги Милошев и доц. Милена Георгиева, в партньорство с д-р Невена Иванова, специалист по биоестетика и философия на технологиите, не са просто популяризатори на науката, а утвърдени в световен мащаб учени.

23004588_10156780905629418_8849643071182961851_o

Тяхната експериментална лаборатория „Симбиоматър“ е създадена през 2016 г. а целта ѝ е да преодолява границите между фундаменталната наука, технологиите и изкуството. „Симбиоматър“ организира образователни програми под формата на работилници, лекции и курсове, чрез които се търсят нови възможности и перспективи пред технологиите и науката.

В дългосрочен план тяхната цел е да обособят собствено пространство (био-лаборатория), в което всички заинтересовани (еднолично или в сътрудничество) да могат да извършват научни или артистични експерименти и изследвания. Дружеството има специален интерес към изследвания, които са пренебрегнати от институционализираните науки, технологии и изкуства поради липса на интерес, финансиране или директна обществена полза.  Всичко това се извършва въз основа на стриктен етичен кодекс, като основните негови стълбове са анти-дисциплинарност, инклузивност, прозрачност, свобода, безопасност, сътрудничество и споделяне.

Сега идва моментът да дадем думата на трите двигателя на „Симбиоматър“, с които ще си поговорим за нуждата от тясно сътрудничество между науката и изкуството.

„Симбиоматър“ е първото сдружение в България, което подава ръка на изкуството и търси сътрудничество. Защо? Каква е главната ви мотивация?

Доц. Милена Георгиева:

Всяка наука има нужда и от малко изкуство, за да достигне и развълнува хората. Да ги накара да почувстват нейните открития дълбоко и да се опитат да ги разберат. Изкуството вълнува, науката също. Каква по-смислена симбиоза от наука и изкуство в едно? Да кажем, че нашата главна мотивация като учени е чрез средствата на изкуството да представим нашата наука – молекулярната биология, на широката общественост, на хората, които не се занимават с наука, и да им позволим да усетят нейната магия.

Доц. Георги Милошев:

Науката е изключително творческа работа. Поне това показва моят опит. Интересът ми към изкуството бе повлиян от възможността на определен етап да се получи преплитане между наука и изкуство. Създаването на един научен продукт неизбежно изисква влагане на творчество и това неизбежно води и до създаване на някаква естетическа стойност на този продукт. Естетическата стойност пък по презумпция е прерогатив на изкуството. И ето тук е мястото. където тези две човешки дейности се преплитат. Ползата пък за мен като учен би дошла от възможността да се погледне от друг ракурс към научните проблеми и съответно да се намерят нови, елегантни и – защо не, естетическо издържани решения.

Д-р Невена Иванова:

Изкуството свързва стремежа към познание с емоцията (афекта). То задвижва динамиката на желанието и по този начин позволява на различията да намерят общ език. Изкуството, което използва научно-изследователски методи за своето създаване, позволява да се случат няколко неща. Тъй като то е интердисциплинарно начинание, което изисква сътрудничеството между специалисти от различни области (учени, художници, инженери и други), то способства да се развие творческият потенциал на специалисти от различни области. Позволява смяна на перспективата и свеж поглед по отношение на научни методи. Подобно изкуство е отворено към неочакваното и непредвидимо новото и отваря творческия потенциал на бъдещи възможности, които не можем да (пред)видим от хоризонта на настоящето. В този смисъл, подобно изкуство развива радикално въображение към бъдещи възможности, създадени от развитието на новите технологии и науката.

доц. Милена Георгиева

Доц. Милена Георгиева.

Личното удоволствие и удовлетворение ли са водещи за вас или убеждението, че науката трябва да се комуникира именно по този начин – чрез изкуството?

Доц. Милена Георгиева:

Рядкост е наистина, но нали затова създаваме и Symbiomatter! Това е сдружение от философи, учени и артисти, чиято цел е да създава изкуство със способите и методите на биологията и не само биологията. Искаме повече хора да усетят магията на науката за живота в ръцете си, да се докоснат до нейните най-чисти проявления като деленето на клетките, формирането на тъкани, дишането и ферментацията, извършвани от живите организми, и да почувстват колко близка и колко навсякъде около нас е тази наука.

Доц. Георги Милошев:

Комуникирането на науката е учебна дисциплина, която се преподава в повечето реномирани университети. Разбира се има учени, които имат афинитет към тази специалност и други, които нямат такава нагласа. Аз изпитвам удоволствие от това да представям научни резултати разбираемо. Да се включи изкуството в процеса на разбираемо представяне на резултатите е ново предизвикателство за мен – по-трудно е, но пък това му е и хубавото на едно предизвикателството.

Д-р Невена Иванова:

Изкуството превежда невидими научни феномени и абстрактни парадигми на езика на сетивата и емоциите и по този начин въвлича широката общественост в темите, методите и проблемите на техно-науките и подпомага комуникирането на идеи, принадлежащи на различни области на познание. Благодарение на игровия, критичен и свободен подход към техно-научните методи и парадигми изкуството подтиква към критично и етическо ангажиране със социалните и културни последствия от постиженията в техно-науките.

Доц. Георги Милошев

Доц. Георги Милошев.

Ако все пак решим да оприличим биологията и в частност молекулярната биология на някое изкуство, кое ще бъде то?

Доц. Милена Георгиева:

За мен молекулярната биология е симфония, изпълнявана от многохиляден оркестър, дирижиран от самия Живот. Много свише, много небесно звучене има тази симфония… сложна композиция, в която всеки инструмент, всяка молекула и клетка изпълняват своята програма прецизно. Тази музика вълнува и ме кара всеки ден да започвам работата си в лабораторията с мотивация и хъс за нови неща.Нима целта на едно изкуство не е да ни кара да се чувстваме щастливи?!

Доц. Георги Милошев:

Отделните изкуства се обединяват и преливат в едно. По тази причина едва ли би могло да се говори, че конкретно изкуство – изобразително, музикално и т.н. може да е най-подходящо за представяне на биология. Може би има по-лесни средства, например визуалните, но това не значи, че другите изкуства нямат място в това представяне.

Д-р Невена Иванова:

Така поставен, въпросът е безсмислен. Т. нар. био-изкуство е напълно нов вид изкуство, тъй като си служи с напълно нова медия – биомедията (която слива биотехнологии и дигитални/електронни технологии). С други думи, съществува изкуство, което, както науката, се създава в лаборатории и използва генно инженерство или методите на молекулярната биология, но задава въпроси, малко по-различни от тези на учените. Понякога използва методите на молекулярната биология, за да критикува някои закостенели научни парадигми или социални стереотипи. Например, Орон Катс създава изкуство, което използва tissue engineering (тъканно инженерство – б. ред.) като метод, за да критикува консуматорския и антропоцентристкия принцип на съществуване на съвременното общество и сръх-инструментализирането на живата материя в “служба” на човешките нужди. Чрез изкуството си с тези полуживи клетки Орон също повдига въпроса “какво е живот?”

Ако трябва да посочите най-големия творец в биологичната наука, кой ще бъде той?

Доц. Милена Георгиева:

Най-големият творец в биологичната наука е самият ЖИВОТ. Всички ние сме негови произведения.

Доц. Георги Милошев:

Може би Франсис Крик, но само може би!

Д-р Невена Иванова:

Бактериите!

Д-р Невена Иванова

Д-р Невена Иванова.

Кой е най-красивото проявление на живота, гледан през призмата на фундаменталната наука?

Доц. Милена Георгиева:

Молекулата на ДНК… носителят на нашата наследственост! Древна колкото самия живот, еволюционно консервативна… има я във всеки жив организъм в едно и също химическо проявление, но в същото време толкова уникална за всеки жив организъм! Нима това не е най-красивото проявление на живота?!

Доц. Георги Милошев:

Самият живот!

Д-р Невена Иванова:

Това, което нобеловият лауреат за квантова физика Шрьодингер нарича “негентропия”: способността на живота да се противопоставя на ентропията и естествения разпад и вместо това да създава все по-сложни, динамични и интелигентни структури.

Какво да очакват хората от вашето участие в рамките на „Symbiartic: изкуство чрез наука”?

Доц. Милена Георгиева:

Надявам се да ни донесе много положителни емоции. Участваме с една творба, която Невена нарече „Еволюция“ и която много красиво показва точно това неземно проявление на живота, а именно молекулата на ДНК. Всеки посетител ще може да види на микроскопско ниво как изглежда молекулата на ДНК и ще получи перцепция и усещане за това какво всъщност представлява молекулата на живота. Вълнуващо е!

Доц. Георги Милошев:

Не знам!

Д-р Невена Иванова:

Ние ще участваме със серия от фотографии, наречена “Еволюция,” които са резултат от уникален научен метод, изобретен и модифициран от доц. Милошев и доц. Георгиева. Тези фотографии разказват за еволюцията на живота през призмата на ДНК и показват до каква степен всички живи същества – от невидимите бактерии до интелигентните бозайници и човека – сме изтъкани от една и съща материя и един и същи код.

Входът за събитието, което започва утре (17 ноември) и ще продължи до неделя (19 ноември)  в „София Тех Парк“, е символичен. А изложбата наистина е нещо, което не може да се види всеки ден. 

Златната плоча на Вояджър

Зората на медицинските роботи

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :