На опашка за джаз

Share

×

В Бургундия, в деня на пускането на новото божоле бях на опашка. Не за вино. За джаз. Спомних си като студенти как търсихме съответствие на френски на соц-реалията „пуснали са нещо“. След дълго обсъждане с професорите ни един от тях намери еквивалента – идването на новото божоле в един-единствен ден в годината. Перфектна комерсиална операция, като концерт на динозаври в Арената. Но за Невер Д‘Жаз фестивал???

На опашка за Марио Станчев (в деня на новото Божоле)

На опашка за Марио Станчев (в деня на новото Божоле).

Самият джаз нито има рожден ден, нито рождено място, колкото и да им е неприятно на някои „консерватори“. Оказва се, че програма като „джаз преди джаза“, съставена от сънародника ни Марио Станчев и лионския му колега, саксофонистът Лионел Мартен може да подреди една истинска класическа опашка от баби, дядовци и внуци в средата на работна седмица. За разлика от божолето, за което не се чака, тук всички бяха търпеливо-нетърпеливи около половин час. И още толкова след концерта, за да чуят повече от историята, която ги бе завладяла както от артистите, така и от един от доайените на френската джаз-критика Ксавие Прево.

Марио и Лионел с Ксавие Прево

Марио и Лионел с Ксавие Прево.

Когато Готшалк пише и изпълнява своята музика малко след средата на 19 век нито има записващи, възпроизвеждащи и разпространяващи технологии, нито термини като „креолизация“ и „мултикултурализъм“. Откривайки негови ноти и неговата автобиография в дигиталната епоха, Марио и Лионел ни правят съпричастни на неговите търсения и пътувания с въображение, финес и много радост.

„Понякога трябва да си кажем да спрем да се радваме толкова заразително, за да остане нещо и за мечтите на слушателите ни“, признава Лионел. „Взехме мелодията и я обличаме в наши ритми и хармонии, едновременно дисциплинирано и свободно“, добавя Марио. „Не мога да кажа дали техният концерт е точно сублимация на мултикултурализма, защото на френски това значи директно преминаване от твърдо в газообразно състояние, но при всички случаи те са в есенцията на джаза, която е същата като на мултикултурализма – да ни накарат да разберем нещо, което не е наше, да го приемем за наше.“

Mario & Lionel par Maxime Francois

Mario & Lionel par Maxime Francois.

За „наши“ сме свикнали да приемаме музиките, с които сме израснали и към които сме обречени да се върнем в случай, че сенилността ни накара да забравим всичко, което сме откривали впоследствие. Без това да значи, че сме остарели ако в някой момент ги преоткрием с любов в джаз-идиом.

Като ви представяхме концептуалния проект на Буге Веселтофт „Всички обичат ангели“, нямаше как да не го откроим от ню джаз концепциите, които той ни представяше в последните две десетилетия. Сега, 15 години след като поздрави „Джаз+“ за десетата му годишнина, отново си говорим за взаимните прониквания на културите, които той изповядва като неотменимо творческо кредо.

Колкото и да си мислех, че влиза в джаза чрез музиката на баща си – джаз-китарист в духа на американските традиции, Буге ми призна, че не е било точно така. В 1990-а басистът Арилд Андерсен го кани за участие в албум с традиционна норвежка музика с гласа на Кирщен Блатен Берг. Ритмите са привидно несъвместими, въпреки, че са предназначени за танцуване.

Гост-перкусионист е бразилецът Нана Васконселос, който на секундата намира общ език с Кирщен и Буге само ги следва. Именно тогава разбира какъв точно джаз ще прави, без значение дали на стария си „Хамънд“ или на новото си „Атари“. За да стигне до минимализма в коледния си “It’s snowing оn my piano”, чието логично продължение след 20 години е последният му „ангелски“ албум. Свободата на импровизациите му е такава, че зрители около мен не могат да познаят основата – “Blowin‘ in the wind”, появила се на бял свят две години след мен и две преди Буге, но свързваща ни с всичко, което ни е разделяло в детството и което ни събира днес.

Роже Фонтанел за Пуйи фуме и Д'Жаз Невер

Роже Фонтанел за Пуйи фуме и Д’Жаз Невер.

Финалът не може да е друг, освен дегустация на едно от най-добрите вина от долината на Лоара, на чийто бряг е Невер. Pouilly-Fumé. Дългогодишният директор на фестивала Роже Фонтанел скромничи, че не е той човекът, който може да сравнява реномето на Невер Д‘Жаз с рядкото и престижно вино, с изключение на качеството на споделянето. Малко преди края на фестивала определя преживяването на концерта на Тарковски квартет като най-вълнуващо. Не мога да не се съглася с него, още повече, че комбинацията на деликатното пиано на Франсоа Кутюрие с акордеона на Жан-Луи Матиние, любима ни още от триото им с Ануар Браем, ми напомня неустоимия аромат на дегустираното Рамбард. Оказва се, че тайната е в едносортния купаж, което поставя саксофона на Жан-Марк Ларше и челото на Аня Лехнер съвсем на място в диалога на културите, наричан от Роже просто постоянство в отстояването. Джазът го заслужава, както и опашките пред залите, където, както е казал Сартр, трябва да се консумира на място. Останалото е на стрийм и подкаст.

Невер, залез над Лоара

Невер, залез над Лоара.

Диего Караско: „Фламенкото днес е по-живо от всякога“

Азнавур toujours

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :