Слушай

Laurens Parsons Photography-111

Може ли да си на повече от 90 години и само играчки да са ти в главата? Отговорът е да, но само ако се наричаш Том Карен. Това е дизайнерът, описван като „човекът, който проектира 70-те”. Както обаче самият той разкрива, неговото влияние отива много по-далеч.

На гости сме в къщата на Том Карен в Кеймбридж, из имението му са пръснати навсякъде играчки, макети и скулптури. Те подсказват за дългата му кариера – от началото на 60-те до края на 90-те Карен е главен дизайнер на Огъл Дизайн, британската фирма, проектирала детските велосипеди с марка Чопър, играта „Марбъл Рън“, както и колички, камиончета, детски радиа и перални машини.

Вече на 91 години, 20 години след официалното си пенсиониране Карен все още проектира за собствено удоволствие – скулптури на птици, дървета от гофриран картон и игри. Гаражно помещение му служи за работилница. То е пълно с изобретения и проекти в процес на изпълнение. Върху стара маса са наредени бормашина, банциг и шлайфмашина.

2a-540x391

„Тук съм по-щастлив, отколкото навсякъде другаде”, споделя Том. Но кухнята, трапезарията и кабинетът са местата, където прекарва по-голямата част от времето си.

Неговата скромна викторианска къща е далеч по-различна от родната му къща, внушителна сграда в чешкия град Бърно. „Имахме басейн, тенис корт, огромна оранжерия, зеленчукова градина, слуги…”, спомня си дизайнерът. „Бърно е заобиколен от гористи хълмове, докато Кеймбридж е по-равен.”

Богатството на семейството му идва от фабриката за тухли, основана от неговия прадядо. През 1939 г., когато Карен е на 13 г., семейството му бяга от немските окупатори. Те се преместват първо в Белгия, след това във Франция и Испания, преди да пристигнат в Обединеното кралство през 1942 г. Фамилното му име Кон (Kohn) е променено на Карен, когато приема британско гражданство.

640_tom-karen

Ентусиазмът на Карен към играчките се дължи на интереса му към развитието на децата. „Възрастовият период, който обичам най-много, е до 4-5 години, когато децата преминават по кривата на опита.” Къщата му е обзаведена с идеята да има много деца наоколо. Особено щастлив е, когато шестимата му внуци на възраст между 5 и 12 години го посещават от Лондон, Йоркшир и Замбия.

Екземпляр на Чопър е подпрян на стената в кухнята на Карен. „Един от внуците ми проявява голям интерес към него”, твърди дизайнерът на знаменития велосипед. „Някой наистина трябва да го кара, а не да седи като музеен експонат.”

Той си спомня с обич за разцвета на Чопър, но за разлика от играта „Марбъл Рън“, не вярва, че си заслужава да се върне в употреба. „Велосипедът беше перфектен за онова време. Децата обичаха смяната на скоростите му, а в седалката поставих пружини, така че да се чувстват като в голям автомобил. Сега обаче едва ли ще кажете, че Чопър е добър велосипед. Той е твърде тежък и със сигурност не бихте искали да го карате много далеч.”

tomkaren

Велосипедите, разбира се, не са достатъчни за изобретателния ум на дизайнера. През 1970 г. той създава култовия автомобил на три колела – Бонд Бъг, а по-късно има пръст в проектирането на папамобила (специално проектирано превозно средство, използвано от папата по време на открити публични изяви).

Том твърди, че има макар и непряка роля за вида на съвременния набор от приспособления на Епъл. Защото без Карен сър Джонатан Ив, главен дизайнер на Епъл, на когото се дължи естетичния вид на iPhone и iPad, може би никога нямаше да влезе в индустрията.

„Работил съм с баща му, който беше преподавател по дизайн и технологии. Веднъж той се свърза с мен и ми каза: „Синът ми Джонатан учи в университета в Нюкасъл и мисли да се откаже от курса по промишлен дизайн. Можеш ли да съживиш интереса му?” Карен кани бащата и сина в офисите на Огъл в Лечуърт. „Показах им наши проекти, което вдъхнови Джонатан. Той завърши курса по промишлен дизайн и постигна огромен успех.”

p020rsvh

Помолен да обясни философията си на дизайнер, Карен дава следния отговор: „Аз почитам добрата форма. Трябва да направите продукт, който хората искат да докосват и милват, без значение дали е радио или автомобил. Мисля, че съм доста добър в извличането на ползи от задължителните неща; ако има изискване за производство на даден продукт, мога да го превърна в естетически плюс.”

Продължаваме разходката из имението на Том. Скулптури и фигури украсяват рафтове, маси и шкафове. Сред тях е и един дървен хипопотам с подвижни части от Дания. „Толкова е изтънчен! Обожавам го!”, възкликва изобретателят. Той самият създава страхотен таралеж от наносни дървени отломки и ръждясали пирони, както и тигър от опаковка на „Теско“.

Дизайнерът обича да прави птици. Със своите телени скелети и хартиени тела те са обичаен мотив в цялата къща. „Често се питам дали това не е заради моя домашен любимец в Бърно – опитомена сврака, наречена Како. Той много ме обичаше, летеше из къщата и седеше на възглавницата ми.”

3605

„Имам  фриволен ум и все още много неосъществени идеи”, хвали се Том. Що се отнася до къщата му, той без преувеличение твърди: „Способен съм да населя всяка повърхност с моите играчки”.

Карен и в момента преподава в Кралския колеж по изкуствата. „Манията по играчките е заразна, сигурно я предавам и на моите ученици, които като мен пълнят жилищата си с играчки. Но какво пък, поне внуците им ще има с какво да се забавляват“, заявява дизайнерът, а после ни изпраща до входната врата. И на нея има закачена играчка – дървеното куче Ото, което е пилот на безмоторен самолет.

Bond_Bug_3_Wheeler_-_Flickr_-_mick_-_Lumix(1)

ВСИЧКО