Мерлина

Първо му окапа косата. Успокои го мисълта, че голям процент от мъжете в света са плешиви, при това – от много ранна възраст. След седмица му изпадаха зъбите, но си каза, че съвременните дентални методи за разкрасяване са забележителни и с удоволствие се раздели с космическата сума, която му поискаха за изкуственото чене.

Не се притесни особено, когато след още една седмици очните му ябълки някак особено се уголемиха и излязоха от орбитите си, а устата му се разтегна встрани, като стигна почти до месестата висулка на ухото.

След около още две седмици, в една ранна сутрин, още сънен, го спъна килимът в хола. Размаха ръце и неволно бутна от горните рафтове на библиотеката някаква книга. Наведе се да я вземе. Погледът попадна на босите му крака и той се вцепени. Между пръстите имаше ципи. Огледа внимателно ръцете си. Те също се бяха променили до неузнаваемост. Дланите сякаш се бяха свили и тънка кожа свързваше фалангите. Сърбеше го.

Подритна ядно падналата книга. Тя се преобърна и той прочете на корицата: Кафка.

Изруга.

Влезе в банята. Стоя под горещата струя със затворени очи. Завъртя крана. Намъкна халата и се взря в огледалото.

Изтръпна.

Беше зелен.

Мамка му. Мамка му. Мамка му.

Какво се случваше с него? Беше започнал да губи човешкия си облик и все повече заприличваше на животно. По-лошо – на влечуго. Някакво странно земноводно. Нещо средно между дъждовник, гекон и жаба.

По дяволите.

На какво се дължеше тази трансформация? Някаква гнусна мутация, като в оня скапан Х-мен? Неизвестна болест? Някой… или нещо го беше заразило с непознат вирус? Късно проявяваща се генна деформация? Към кого трябваше да се обърне за помощ?

Лекарите щяха да го разфасоват  на части, да го изследват обстойно и да експериментират с него, докато пукне.

Разсъдъкът му си беше на място. Това нямаше да го позволи. Умът му беше незасегнат и кристално ясен. Същински кошмар.

Защо? Защо на него се случваше всичко това?

Тогава си спомни Мерлина.

 

Х Х Х

 

Бяха гаджета шест месеца. Нямаха никакви претенции един към друг. Срещаха се през ден-два, за да не си омръзнат. Понякога тя отиваше при него. Друг път той я навестяваше. Когато баща й беше нощна смяна, разбира се. Ходеха на кино в събота. Веднъж бяха на концерт на някаква древна група, която Мерлина изобщо не беше чувала, обаче той много харесваше още от дете. Тя стоически издържа изпитанието и се поздрави за силата на волята си.

Изобщо, бяха съвсем нормална двойка. Допреди месец, когато той ѝ каза, че вече не знае какво да я прави.

Мерлина остави лъжичката, с която ядеше ваниловия сладолед. Погледна го в очите.

… значи… с теб приключваме…

… така мисля…

… наистина ли го искаш…

… не виждам какво би ни задържало заедно; отношенията ни се изчерпаха докрай…

Той допи бързо кафето си.

… добре ли го обмисли, скъпи; давам ти още един шанс…

… за какво; не ми е забавно вече с теб; сега, като се замисля, май и преди  не ми беше интересно; никога нищо вълнуващо не ми се е случвало, докато бяхме заедно; скука; ти си пълна скука; това е…

… разбирам; искаш да ти е интересно, така ли; в такъв случай, не ми оставяш избор…

… избор; за какъв избор говориш; ти нямаш никакъв избор…

… грешиш,скъпи; ти нямаш никакъв избор…

… късаме, ти казах; точка; край…

… добре…

Внезапно се бе усмихнала Мерлина.

… реших; ще те превърна в жаба…

Той се смя дълго, много дълго. После тя си тръгна, като кротко добави от вратата:

… ще станеш отново човек, само ако истинска принцеса те целуне…

А най-гадното беше, че в тоя шибан град имаше по-голям шанс да срещне извънземно, отколкото истинска принцеса.

Нели Лишковска е родена в София. Завършила е българска филология в СУ ”Св. Климент Охридски”. Автор е на сборниците с разкази „Смърт до насита”(1998), „Зеницата на Бога”(2007), „Стъпки по ръба на месечината”(2008) и „Танго за Луцифер”(2014), сборника с драми „Недокоснати пиеси”(2013) и романите „Нероденият”(2009), „Леговището на тъгата”(2010), „Зверо sapiens”(2011), „Петнайсетият камък”(2012), „Безкрайната точка”(2013), „Ключовете от Рая”(2014), „Деветимата непознати”(2015) и „Липсващият сън“(2016). Носител е на награди за романтичен разказ и фантастична проза, сред които „Рашко Сугарев”, „Златен ланец” на в.”Труд”, „Аргус”, фондация „Елизабет Костова” и др. Нейни произведения са превеждани на чешки, унгарски, руски, арабски, английски език.

Още: