Слушай

A cow stands on the Klausenpass mountain pass road in the Swiss Alps

Често даваме Швейцария като пример за работеща държава, не само заради един от най-високите стандарти на живот в Европа, но и заради добрите социални политики. Оказва се обаче, че совите не са съвсем това, което са.

Швейцарското селце Албинен ще предлага по 25 000 швейцарски франка на млади хора, които пожелаят да се заселят в него, съобщи ДПА. По този начин местните се надяват да спрат обезлюдяването – проблем, който засяга доста планински населени места в страната.

Други швейцарски села също предлагат стимули, за да се преборят със застаряването на населението и миграцията към градовете, включително по-евтини парцели за строеж или обществен транспорт. Селцето Гондо се прочу с това, че използва евтиното електричество, за да привлече ИТ компания.

Какво се случва в България? Невероятно, но факт – случва се точно обратното. Швейцарците могат направо да ни завидят. Данните на НСИ сочат, че през последните няколко години се наблюдава една макар и не масова, но все пак положителна тенденция – част от гражданите предпочитат живота на село.

През 2014 г. общо 33 536 души, са избрали селската идилия, чистия въздух и спокойствието пред стреса в големите населени места. 54% от хората, които извършват този обратен миграционен процес, са в активна трудова възраст – от 18 до 45 години. Това са предимно привърженици на екологичния начин на живот, желаещи да осигурят по-хармоничен и екологосъобразен свят за децата си. Разбира се, дали това не води до изолация от градската среда, с която рано или късно на тях ще им се наложи да се сблъскат, е отделен въпрос.

Нека не си правим илюзии – голяма част от младите и образовани хора, пренесли се на село, са достатъчно добре обезпечени финансово. Това са най-вече специалисти от софтуерния бранш или такива, които имат интернет бизнес, и това може да им осигури не само добри доходи, но и възможността да работят дистанционно и далече от големия град. То така и баба може да се изнесе на село, ще кажат скептиците. Едно е да купуваш продукти от местното население, друго е обаче да имаш знанието и умението сам да си ги произведеш.

Има и по-различни примери – добре работещи общества от млади хора с различни професии, предпочели живота извън града, като набиращото популярност Живо село. За този, който иска да се развива – съществуват много пътища, за този, който не иска – много оправдания.

Ясно е, че няма как като Швейцария да отделим средства, за да бъдат заселени българските села, но със сигурност можем да подкрепим добрите примери. Стига да не си затваряме очите за тях.

ВСИЧКО