Кауза „Сексуално здраве“

Това интервю е своеобразно продължение на участието на д-р Радосвета Стаменкова в тазгодишното издание на инициативата „Кариера с кауза“. Тя наистина се  е посветила на каузата да прави света по-добро място, при това за онези, които имат най-голяма нужда – малцинствените групи, децата, лишени от родителската грижа, тези със специални образователни потребности, хората живеещи с ХИВ, лишените от свобода и жертвите на сексуална експлоатация и трафик на хора. Областта, в която д-р Стаменкова и нейните колеги предлагат помощта си, също не е никак лека – сексуална култура и здраве, както и семейно планиране.

Д-р Стаменкова е изпълнителен директор на Българска асоциация по семейно планиране и сексуално здраве (БАСП). Тя определя работа си като нещо, от което няма да тъне в богатство като чичо Скрудж, но пък пълни душата ѝ.

БАСП е неправителствена организация в обществена полза, регистрирана през далечната 1992 г. и сега отбелязва своята 25-годишнина. Основата си дейност асоциацията развива в сферата на здравеопазването и по-точно сексуалното и репродуктивното здраве. Занимава се и със здравна превенция, образование на целеви групи и обучение от връстници, осигуряване на достъп до здравни и социални услуги на уязвими групи хора. Помага и на други НПО и общински структури в работата им със семейното планиране, фондонабирането и привличането на доброволци. БАСП създава и множествено визуални обучителни материали (можете да ги изтеглите тук).

Още в началото д-р Стаменкова разказва, че организацията развива дейността си в три посоки. Първият е здравето – асоциацията разполага с кабинет, в който се правят безплатни гинекологични прегледи на място и чрез мобилни екипи, както и тестове за ХИВ, хепатит B и С. Втората голяма дейностите са образователните и информационните кампании, издаването на книги и нагледни материали. Като голям успех определя издаването на книгата на изтъкнатия вирусолог проф. Аргирова, която е насочена към разясняване ползата от ваксините и важността от спазване на имунизационния календар, но и към разбиване на митовете, създавани от антивакс движенията.

Последната насока е работата за уязвимите групи на терен и опитите да се направят нормативни промени в полза на тези хора. Примери в тази посока са налагането на фигурата на здравния медиатор и въвеждането на здравно образование в училищата. Всички тези дейности по пряк и косвен начин спомагат за семейното планиране. Преди няколко години асоциацията спомага за това дискордантна двойка (в която единият партньор е ХИВ негативен, а другият – позитивен) да има дете за първи път в България.

Д-р Стаменкова няколко пъти споменава уязвими групи. Преди всичко това да не ходиш на училище те прави уязвим, защото можеш да отпаднеш от социалната система. Животът в населено място с високи нива на безработица също е фактор. От особено значение за подрастващите е дали в приятелската им среда се разпространяват наркотици.

Тези фактори могат да доведат до тежки последствия, като липсва на възможност за професионална реализация, опасност от попадане в схеми за трафик на хора, проституция и сексуална експлоатация в страната и чужбина. Тоест – уязвимостта е въпрос на поведение, социална среда и начин на живот.

Затова тя не е съгласна с твърдения, които посочва единствено ромите като уязвима социална група, защото има квартали, групи и махали, които далеч не са такива. В този смисъл, проблемът не е етнически, а става дума за маргинализация и бедност при определени групи хора. Това, най-меко казано, е неправилен подход, категорична е тя.

Д-р Стаменкова определя като уязвима група и хората със здравословни проблеми, като тези живеещи с ХИВ, например. От друга страна голяма част от дейностите на асоциацията са свързана с работа с деца със специални образователни потребности и физически увреждания. В сътрудничество със „старите страни членки на ЕС“, както се изразява тя, са разработени наръчници за работа в такива условия. Целта е всички хора, които са в контакт с тях – социални работници, учители, възпитатели и родители, да спазват личното им пространство, да мислят за тях не като за хора с проблеми, а като за човешки същества, които имат същите права, нужди и желания като всички останали.

Много родители пък не говорят с децата си за секс, защото го намират за естествена част от израстването и смятат, че те сами ще се ориентират. Д-р Стаменкова обаче не е съгласна с тази формулировка, защото, според нея проблемът е в това, че родителите мислят за секса като за нещо срамно и се свенят да говорят с децата си за половия живот. Голям срам пада, казва тя, и дава следните примери:  у нас гениталиите се наричат срамни части, а полово предаваните инфекции – срамни болести. В балканското семейство не се говори за тези неща от срам. Много е важно обаче да се говори за това именно в семейната среда и младите хора да усещат подкрепата на родителите си.

След като става дума за здраве, по време на съзряването на младия човек има пет основни източника на информация, като всеки един от тях е изключително важен. Първият са родителите, които полагат основите на здравната и сексуалната култура. След това идва училището, където преподаватели и родители започват да си прехвърлят топката с изрази от типа „така ли те учат в училище“ или „на това ли те научиха вкъщи“. Така стигаме до „великата“ тийнейджърска възраст, при която най-важно е какво казва приятелският кръг. Това е добре, защото младите хора получават подкрепа, но е и опасно, когато информацията не е достоверна. Тук се наместват обучителите-връстници, които вършат много добра работа.

Здравната система също е основен източник на помощ и информация, но младите хора обикновено не ходят на лекар, защото, както лаконично се изразява д-р Стаменкова, се мислят за безсмъртни и смятат, че нищо лошо няма да им се случи. Отчита обаче и това, че здравната система не е ориентирана към пациентите, не е централизирана и има прекалено много административни пречки, а гилдията е склонна да се държи осъдително и да морализаторства. Така се стига до последния източник на информация – интернет, който може да е от голяма полза, от друга страна обаче здравето също е жертва на фалшивите новини и дезинформацията. Все пак, тя се надява, че в момента изживяваме пика на фалшивите новини и той скоро ще премине.

Така разговорът се насочва към един друг голям и нееднозначен проблем при съзряването на младите хора – достъпът до порнография. Според д-р Стаменкова това е много голяма тема. В момента на един клик разстояние има всевъзможно нецензурно съдържание. То създава погрешна представа у младите хора, която е изключително видима по времето на обученията по здравно образование, организирани от БАСП. Едни от най-често задаваните въпроси са кога е добре да се започне сексуален живот и колко е нормалният размер на пениса. Това показва, че подобен род материали се отразяват на детското съзнание и изграждат схващания, която могат да комплексират индивида за цял живот. Когато детето се сблъска с порнографията и няма кой да му каже, че там нещата се различават от реалността, може да се оформи голям проблем.

Deloa

Тук има много възможности за родителска превенция – кодиране на устройства, ограничаване на интернет достъпа и много други. В това отношение БАСП не работи сама, тя членува в „Национална мрежа за децата“ и „Българска платформа за международно развитие“. „Национална мрежа за децата“ има над 140 организации, сред тях има хора, които се занимават с безопасен интернет. Според техни проучвания децата влизат в интернет от четири-пет годишна възраст, което означава, че родителският контрол е от изключителна важност. В момента децата са уязвими и от т. нар. интернет тормоз. В съвременния свят една снимка в социалните мрежи може да те срине и да те превърне в социален парий до края на гимназията, категорична е д-р Стаменкова.

Следващата голяма тема е тази за насилието и ужасното отношение на обществото, в което все някой ще се намери да заяви, че жертвата го е предизвикала. Така тя започва да търси вината в себе си, затваря се и проблемите се задълбочават. Така е и при домашното насилие. Д-р Стаменкова споделя, че с ушите си е чувала и изказвания от типа на „моят мъж е много добър, никога не ме бие по главата и само когато заслужавам“. Това е типичен пример за жертва, която е решила, че сама си е виновна. Подобен е и „синдромът на любовника“ ( анг, – loverboy syndrome) при мрежите за трафик на хора. Жертвата се запознава с някого по интернет, влюбва се в него, след което той я склонява към проституция и фактически се превръща в неин сводник.

Основният въпрос тук е има ли образованието силата да ограничи тези обществени недъзи. Д-р Стаменкова е на мнение, че, за да се промени света към по-добро, трябва да се работи много дълго и постоянно. Винаги, когато мисли образователните инициативи на БАСП, тя си казва, че те ще са успешни само когато един млад човек, който е преминал през обученията и е обучавал връстници, като е пораснал е станал по-добър родител на тийнейджъри от своите собствени такива – едва тогава целта е постигната. Тоест, когато той стане по-добър родител от своите собствени такива – едва тогава целта е постигната. В момента първите младежи, минали през програмите, вече имат деца и макар те все още да са прекалено малко, за да се затвори кръгът, прогнозата е добра, казва тя с усмивка.

За да се получат нещата, категорична е обаче тя, нещата не трябва да се правят на акорд, кампанийно и през определени периоди от годината. Според нея, ако трябва все пак да се посочи основната заслуга на БАСП за изминалите 25 години, тя е това, че асоциацията я има, че всяка сряда някой може безплатно да се прегледа при доктор Диков, всяка сутрин някой може да се тества, тоест услугата е тук, има сигурност и постоянство.

Poster_infekcii

Важно е, казва на края на разговора д-р Стаменкова, в този динамичен свят да правим всичко възможно да излизаме от зоните си на комфорт и собствените си балони. Да говорим с хора от други балони и други зони на комфорт. Защото може да се окаже, че ние самите нямаме нищо общо с начина на мислене на хората, които са на улицата, че те просто не знаят за нещата, за които ние знаем. Самата тя много често се сблъсква с това, когато говори със свои високоинтелигентни приятели на т. нар. „ромска тема“. Тогава всеки път се убеждава, че хората просто имат нужда от добри примери, за да преодолеят предразсъдъците си и да минат отвъд престъпленията и скандалните медийни заглавия.

Именно такъв пример е доктор Радосвета Стаменкова. Медик по образование, тя разбира, че не иска да прави разрези в телата на хората, да им дава хапчета и да ги гледа през апарати. Иска да им помага и да прави всичко възможно те да могат да си помагат сами. Човек, който е превърнал правеното на добро в своя кариера и своя кауза.

По-женствена с… щанги?

Ферма от кутия

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :