Помогни си, за да ти помогнем

Когато човек се пребори с наркотиците и започне своя нов живот, пред него се откриват много възможности. Иво Орешков, един от най-добрите сватбени фотографи в страната, има минало, което не иска да си спомня.

Силната вяра и убеждението му, че трябва да служи на Бог, го връщат към живота. Нещо повече – след своето изчистване от дрогата той започва да помага на наркозависими да излязат от опасния капан в който са попаднали.

Кое за теб беше най-страшното в периода, в който вземаше наркотици?

Най-страшното бяха болката, депресията и самотата. Чувството, че си нежелан, след като си същество, създадено да бъде обичано. Най-страшен беше мракът и безнадеждността за бъдещето. Наркотиците и смъртта сами по себе си не бяха нещо страшно. Те бяха ежедневие, в което съществувах, бягство от реалността, в която живеех. А реалността беше свят без любов, без топлина, без светлина. Свят, в който мразех да съществувам. За това предпочитах да гледам в другата посока, към дрогата и смъртта.

25577039_10214836454324963_883838449_o

Как те срещна съдбата с хората, които те върнаха към живота?

В този период нямах особено желание да живея. Желанието да се боря дойде, когато ме посети самият Живот. А Той е жива Личност, името му е Христос! Как точно ме посети ли? Ами направи го така, както обикновено действа в повечето случаи, а именно – чрез хора. В едно смърдящо на цигари и евтини закуски кафене на Централна гара в София, докато си седях, дрогиран до козирката и отпивах от поне десетото за деня кафе, което нямаше никакви шансове да ме ободри.

Исус седеше там, на два метра от мен и чакаше удобния момент, за да Го заговоря и да ме избави. Разбира се, аз не разпознах, че това беше Той, поради факта, че беше дошъл не като дърводелеца от Назарет, а като две момичета, които познавах от уличните среди в София, където царуваше хероинът.

Видях ги и веднага си помислих, че мога да „намажа“ с малко „стаф“ (хероин на наркомански жаргон) и тъй като имах пари в себе си, директно отидох при тях и ги попитах: „Момичета, имате ли „стаф“?“ Те не ме познаваха лично, но се обърнаха към мен с усмивка, след което едното от тях каза: „О да, разбира се! Ние имаме най добрия „стаф“ в целия свят! Това е Исус Христос!“ Така сложих началото на моя край като наркоман. Беше ми даден втори шанс за живот, от който, разбира се, аз се възползвах.

25497318_10214836447924803_526923915_n

Кога дойде моментът, в който реши самият ти да помагаш на наркозависими?

Желанието да се отдам на подобна мисия дойде почти веднага след като спрях наркотиците. В началото бяхме цяла групичка бивши наркомани, които с помощта на вярата променяхме живота си. Имаше една вярваща жена, която помогна на почти всички ни да излезем от ада на дрогата. И всеки от нас, след като стъпеше на крака, започваше да помага на тази жена в измъкването на нови и нови зависими от капана на наркотиците.

След време групата ни се разпръсна и всеки пое по своята житейска пътека, кой да гради кариера, кой да се грижи за семейство и деца. Години по-късно с няколко приятели от бившата групичка решихме, че е крайно време отново да започнем да подаваме ръка на наркоманите. Така преди десетина години създадохме група за взаимопомощ и я нарекохме „Изход“. Паралелно с това стартирахме ежеседмични сбирки за наркозависими.

25551479_10214836527646796_617203773_o

Какви хора търсят помощ от групата за терапия?

Идеята на групата беше да подадем ръка на хора, имащи подобен проблем, от който ние самите бяхме избавени. И понеже познавахме проблема, ние разбирахме тези хора и те можеха да намерят приятелска среда сред нас в свят, който ги презира и ги отхвърля като ненужен боклук.

Как обикновено протича едно ваше събиране? Имате ли изградена с времето методика?

Ние не сме нито нарко комуна, нито болница. Не сме специалисти, лекари или психолози. Т.е. не можем да вземем при нас човек под 24-часова грижа и да го излекуваме от болестта на зависимостта. Ние сме просто хора с личен опит, които обичаме наркоманите и искаме те да преживеят свободата от изчистването, която ние сме преживели.

Събираме се само веднъж седмично в четвъртък вечер (което е крайно недостатъчно, но е много по-добре от нищо). На сбирките споделяме един с друг за живота и проблемите си. Молим се един за друг. Четем Библията и дискутираме интересни теми от нея, касаещи пряко живота ни и даващи ни отговори и насоки към разрешаването на личните ни проблеми. Опитваме се да поддържаме приятелска, семейна среда, където да има топлина и любов – нещата, които са дефицит в живота на наркомана.

25552513_10214836536967029_1608528751_o

Какво би посъветвал наркозависимите хора? Кое е първото нещо, което трябва да направят, за да излязат от капана на дрогата?

Наркозависимите трябва на първо място да осъзнаят, че дрогата е проблем за тях. На второ място, трябва да поискат да се измъкнат от този проблем. Щом човек има желание – ще намери начин. Ако няма, ще намери оправдание.

Когато спрях наркотиците преди 18 години, в България още нямаше адекватно лечение. Вкопчих се с всички сили в ръката, подадена ми от Бог чрез хора от протестантската църква, и Той ме измъкна от „ада“.

Разбира се, вярата в Бог не е единственият начин човек да се излекува от зависимостта. Но вярвам, че е най-добрият начин именно защото, срещайки се с Бог – своя Създател, човек открива и себе си, и смисъла на своя живот.

25552565_10214836505486242_1615581765_o

Да правиш играчки на 90

Кауза "Пожарево"

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :