Кауза „Живот сред природата“

29/12/2017

Срещата ни с Васил Тодев препотвърди усещането, което получихме по време на неговата презентация в рамките на тазгодишното издание на инициативата „Кариера с кауза“ – Васил е човек, който не се чувства на място в града.

Вероятно заради това и прекарва повече от половината си време извън него. Той е основател на сдружението „Байкария“, чийто основен предмет на дейност са еко и велотуризмът, екокампаниите и организирането на детски лагери в Родопите. Те комбинират обучения с природообразователна и спортна насоченост с приятното прекарване сред природата на Родопа планина. Васил е и човек, който от години се е посветил на това да комуникира нуждата от създаването на устойчиви бизнес модели за осъществяването на алтернативни форми на туризъм и пълноценно общуване с природата.

277867_420732847978849_1596289069_o

Само няколко минути в компанията на Васил са достатъчни, за да придобие човек усещането, че той е намерил призванието си и се чувства добре в кожата си. Обединил е кариерата си със своята лична кауза. В същото време той не е агресивен проповедник на своя житейски избор, според който животът сред природата е за предпочитане пред този в града. Васил просто харесва това, което прави, и е склонен да го споделя с други. Това създава около него аура на спокойствие, характерна за хората, които знаят точно какво им носи удовлетворение, но и, което е по-важното, как ефективно да го постигнат.

Започваме разговора с въпроса какво според него е „Байкария“, а той се разсмива като човек, който чувства каузата прекалено присърце, за да го опише безпристрастно. Все пак ни казва, че за отделните хора, които са по някакъв начин свързани с нея, „Байкария“ е различни неща. За част от екипа тя е кауза, която осмисля живота им, начин да реализират вижданията и намеренията си. За много други тя е възможност да изживеят нещо различно. „Байкария“ е и място, което събира хората заедно, където те могат да обменят идеи и да споделят преживявания. Има и много примери, в които „Байкария“ е помогнала на хора да се съберат заедно чисто житейски, някои от тях дори вече имат деца.

P1010312

Васил си дава сметка и за това, че инициативи като „Байкария“ са своеобразен начин за бягство от делничния живот, от света, в който ни се налага да изкарваме парите си. Това според него се дължи на факта, че исторически хората изначално са същества, които са живели сред природата, извън градовете. Заради това все още съществува осезаема връзка между човек и природа, но с течение на цивилизационното развитие тя става все по-слаба. Съвременният живот ни заставя да живеем във все по-тесни граници и в определен ритъм, което ни кара да чувстваме липсата на този друг свят. Затова и човек се опитва да се върне към природата, да отиде близо до нея, да направи нещо там.

Според наблюденията на Васил отслабването на тази връзка променя и начина, по който съвременният човек се държи, когато навлезе в лоното на природата. Скоро след като започват да организират инициативи за почистване на района около язовир Беглика, Васил и колегите му се сблъскват с очеваден конфликт между природните дадености и това какво хората, посещаващи тези места, оставят след себе си. Красотата на природата и боклуците на хората са в ужасен дисонанс.

P1010278

Васил си дава сметка, че това отношение на нехайство се изгражда с времето и идва момент, в който човек става инертен и трудно може да промени насъбралата се рутина. Това е и причината „Байкария“ да започне да работи с деца – за да ги въвежда в такава среда и да изгражда у тях подходящо отношение към природата.

Отчита и това, че тези програми протичат в рамките на около седмица и за този период трудно може да се забележи някаква драстична разлика в поведението на децата. И все пак промяна има. Тя се изразява в това, че през първите няколко дни те носят със себе си заряда на местата, от които идват. След третия ден започва да се усеща влиянието на природната среда, в която са попаднали. Стават доста по-спокойни, но и показват много повече внимание и съсредоточаване върху това, което правят в дадения момент. При децата, които са били с „Байкария“ в продължение на 2, 3 или 5 години, вече се забелязва и дългосрочна промяна. Това е и истинската цел. на програмата. Това, разбира се, се до голяма степен се дължи и на отношението на техните родители.

P1010492

Васил намира сегашните деца за освободени от много стереотипи и догми, характерни за средните поколения. От друга страна съвременните деца са изправени пред сериозни дилеми и препятствия, с които ежедневно им се налага да се сблъскват. Това са преди всичко дигитализацията на света, безкрайните потоци от информация, които ги заливат, и нуждата да изградят свои собствени механизми, чрез които да я пресяват, за да могат да се оформят като личности.

Ако преди нещата са били предначертани и е нямало много за мислене, сега животът приема формата на една огромна кошница от лакомства, от които трябва да се избира. Светът вече се мисли по друг начин, сигурен е той, след бума на цифровизацията няма да е далеч денят, в който всичко ще бъде автоматизирано и няма да има нужда от живи хора, които да участват в дейностите. Тогава въпросът е какво ще правят всички тези хора? Васил не е сигурен, че природата може да се окаже разковничето за този процес, но му се иска това да е така.

P1010545 (1)

Дава си сметка и за това, че промяната в момента идва единствено от подобни на „Байкария“ инициативи, а отношението на държавата е повече от красноречиво. Като пример Васил посочва продължаващият вече години проблем с национален парк Пирин. Но това е само върхът, липсата на държавна отговорност се проявява и в училищата – чисто формално има заделен определен брой часове, които трябва да бъдат прекарани на открито. В повечето случаи обаче те се реализират само на хартия, което лишава децата от възможност за контакт с природата.

Дейностите на „Байкария“ в областта Чатъма са насочени именно към осъществяване на пълноценен контакт с природата. Чатъма се намира на бреговете на язовир Беглика и в близкото минало там е функционирало лесничейство, което впоследствие губи статута си и мястото е оставено на самотек. Дейността на „Байкария“ в областта започва през 2009 г. чрез съвместен проект с тогавашния ѝ стопанин.

_DSC1512_0

Така се създава горски център „Чатъма“. В него се провеждат детски обучителни програми, спортни и туристически дейности. По-важното е, че мястото се управлява така, че да продължава да е в синхрон със заобикалящата го среда, но и според ценностите, които хората около „Байкария“ изповядват. Електричеството е изцяло осигурявано от соларни панели, отпадната вода минава през станция за биологично пречистване, отпадъците се събират разделно и ги изнасят по съответния начин.

Въпреки дългогодишната работа и успехите, понякога идват и моменти, в които Васил си казва, че това, което прави, няма смисъл, че е прекалено малко, за да промени нещо. С течението на времето обаче той е възпитал у себе си разбирането, че е важно какво прави всеки човек поотделно, пък да става каквото ще. Освен това е сигурен, че, когато човек достатъчно дълго върши нещата по правилния начин, това няма как да не остане незабелязано. Споделя виждането, че човек прави тези неща преди всичко заради себе си, а не е воден единствено от някакъв идеалистичен алтруизъм към всички и по принцип. Опитваме се да го правим за себе си, казва той, по начин, който не вреди на останалите хора и е съобразен с общочовешките ценности.

P1010518

Така стигаме и до неизбежната тема за екологията. Васил смята, че голяма част от хората, които застават зад екологични каузи, са убедени в тях. Не му харесва обаче, че думата екология навлиза прекалено остро в ежедневието ни и често е неправилно интерпретирана като етикет и шаблонна фраза. Той смята, че ние като човеци, населяващи планетата, сме неизменна част и от природата. Не можем да съществуваме в изолиран свят, който няма нищо общо с естествения. И тук не става дума за някаква мода, а за практически решения, свързани с това как ще живеем в следващите 10 или 50 години.

Васил се опитва и да се постави на мястото на хората, които прекарват огромна част от времето си в един определен ритъм между работа и дома, а в същото време са подложени на голям натиск от страна на медиите, който формира тяхното съзнание и мироглед. Така те заживяват с усещането, че няма друг живот извън тяхната тясна затворена среда. Или ако има нещо друго, то е абстрактно и няма пряка връзка с техния живот. Истината е, че човекът и природата няма как да бъдат отделени.

P8020435

В този смисъл се определя като умерен оптимист по отношение на българската природа и екотуризъм. Дори и нещата да не се развият по един определен идеален и цветущ начин, той не намира голяма трагедия в това. Родопите, а и всяка друга наша планина, имат изключително дълга геоложка история, минали са през какви ли не катаклизми и перипетии, преди ние да се появим на сцената. Освен това хората, които живеят там, са преживяли изключително много през историческото ни развитие, така че е сигурен, че ще преживеем и поредните изпитания. Разковничето обаче е не само в това да го преживеем, а да подредим нещата по начин, добър за всички нас. Ако не стане – здраве да е.

В крайна сметка според Васил най-важно остава да си държим очите широко отворени, защото около нас протичат процеси, за които не е много ясно накъде ни водят. Историята е показала обаче, че по един на пръв поглед безболезнен и не особено стряскащ начин са се случвали страшни събития. Горещо се надява да не сме тръгнали по този път. Най-важното, според него, е да не изпадаме в сладко успиване, защото е много лесно да загубим част от привилегиите, свободите и природата си, затова трябва да следим процесите около нас и да бъдем активни.

Александър Христов

от

публикувано на: 29/12/2017

Коментари 0

Коментари 0

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Пънк и Джаз
  • Класика
  • БГ Естрада
  • Фолклор
В момента:
Следва: