100 години стрийминг на музика. Време ли е за реванш?

Телхармоник Хол, Ню Йорк, 1906. Началото на стрийминга.

Телхармоник Хол, Ню Йорк, 1906 г. Началото на стрийминга.

10 Август 1895 г. Американецът Тадеус Кейхил депозира пред патентното бюро под номер 558939  изобретението си „за електрическо генериране на музика с качествени тонове, голяма мощност и перфектно музикално изражение, която да се разпространява по електрически път от централна станция през транслиращи инструменти, даващи възможност да бъде приемана от апарати, свързани с тази централна станция“.

Звучи ви познато, нали? Първообразът на стрийминга. До първите опити за масово радиоразпръскване има десетина години, първите звукозаписни уреди са съответно на по-малко от 20 години (фонографът на Едисън) и 10 години (грамофонът на Берлинър). Въпреки, че патентът е издаден през 1895-а, първият работещ телхармониум (хармониум по телефон) се появява в Ню Йорк чак през 1907-а. Тежи само 200 тона, цената му в долари е умножена по хиляда на тон, изходящата му мощност е била над мегават и половина. Свързаните към него по телефона хотели, ресторанти и частни абонати са плащали такса да получават генерираната музика. Един от първите му фенове е бил Марк Твен, който е възторгнат до степен да заяви, че подобни изобретения му дават желание да отложи датата на смъртта си и сравнява възможността да имаш нон-стоп музика у дома с това да имаш газ и вода. Макар и виртуално, бихме се изкушили да добавим.

Заглавието на Ню Йорк Таймс от декември 1906 - Магическата музика на Телхармониума - опера, симфония и рагтайм във вашия телефон

Заглавието на „Ню Йорк Таймс“ от декември 1906 г.: „Магическата музика на Телхармониума – опера, симфония и рагтайм във вашия телефон“

Все пак, за да се осигури 24-часова работа на телхармониума са били необходими минимум двама „пианисти“, които да генерират музиката на живо. Естествено, имало е и специално написани творби, но импровизацията е била на ниво. Всеки клавиш чрез прекъсвач задейства собствено динамо, чието електричество чрез централата се подава по телефонния кабел, за да се преобразува в звук от телефона или съответното приемно устройство с усилваща фуния в хотелите и ресторантите – по онова време електрическите усилватели още не са изобретени.

Стрийминг-услугата надживява първия крах на борсата и Първата световна война, произведени са още два телхармониума – по-големи и по-скъпи от първия. За съжаление, няма останали записи – идеята за непрекъснато генериране на нова музика в основата си е противоречала на възможностите за използване на механичен звукозапис за поевтиняване на стрийминг-услугата, което без съмнение можем да добавим към причините за постепенния отказ от нея от страна на телефонната компания, която я е предлагала. Високите цени на междуградските разговори също не позволявали масовото развитие на услугата, а появата на комерсиалното радио слага край на идеята в началото на 20-те.

Трансформаторите, превръщащи тоновете в ток. Пред вид загубите по мрежата и липсата на усилватели мощността им е била такава, че за 10000 абонати е била нужна цяла електроцентрала.

Трансформаторите, превръщащи тоновете в ток. Предвид загубите по мрежата и липсата на усилватели, мощността им е била такава, че за 10 000 абонати е била нужна цяла електроцентрала.

Патентът не умира заедно с машините – смята се, че първите хамънд-органи от края на 30-те миниатюризират и развиват като възможности седемте октави и малкия честотен диапазон (4-4000 Hz) на първия телхармониум. Горе-долу век по-късно идва и времето за реванша на стрийминг-услугите над традиционните форми на линейно ефирно радиоразпръскване. И най-вече, в нашия случай, да работим в синергия.

Дядо Коледа от хартия? Защо не!

Българските винени гордости

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :