Слушай

Share

×

Арфите от чаши се появяват за пръв път около 1730 г. в южните части на Германия и бързо стават на мода из цяла Европа. Дори и Моцарт е писал специално музика за арфа от чаши, а Бенджамин Франклин създава в Лондон малко след 1760-а „стъклената хармоника“ – ето как звучат благодарение на композитора Уилям Цейтлер:

Преди десетина и повече години попаднах на Александър Золтан, един от световно признатите майстори на този „инструмент“. Карлов мост в Прага е обичайното място, където можете да го откриете:

Той далеч не е единствен – малко след раздялата си с „Бийтълс“, Пол Макартни също включва собствено изпълнение на чаши – нивото му е по-скоро на уличен музикант, отколкото на един от Фаб4. От по-младите не пропускаме англо-италианеца Робърт Тисо, включен в документалния филм „Бах и приятели“ редом с Джошуа Бел, Боби Макферин и Филип Глас:

Не по-малко атрактивни са и дуетите на стъклена хармоника с арфа от чаши, като не само заради играта на думи, се свири музика на… Филип Глас:

Неотдавна най-големият световен бирен гигант разшири опитите си да навлезе в крафт-сектора чрез… майстора на музикални инструменти Енди Каваторта, известен с гравитационната си арфа за Бьорк – по нейните думи, музикален еквивалент на махалото на Фуко. От чаши на един от премийните брандове той създава четири вида инструменти с характеристиките на цигулка (виолина), (звездна) арфа, пиано (кошер) и орган (пирофон – иначе изобретен през 1870 г. от Фредерик Кастнер). Самото парче „Милион очи“ е изсвирено от инди-бандата Колд Уор Кидс и звучи по-скоро като рекламен спот, в какъвто всъщност е и превърнат. Освен  любопитния момент на целия гиг, лично аз не откривам кой знае какъв интерес, подобно и на самата бира, ако трябва да съм откровен докрай. Да не говорим, че по брой гледания целият пиар на марката би трябвало да бъде разпарчетосан от акционерите:

Но бирените бутилки могат да звучат много по-убедително, стига да са част от музикален, а не от рекламен проект. И авторът му да е Пат Матини. Оркестрионът, с част от който го гледахме и в София, е вдъхновен от механичното пиано в къщата на баба му и дядо му (в плейлиста сме включили панаирджийски орган от Франция на повече от век, изпълняващ „Бохемската рапсодия“ на Куин). С помощта на MIDI технологията Пат разширява възможностите на инструмента от края на 19 век с допълнителни перкусии и споменатия орган, чийто майстор трябва да се съобрази с прецизността, необходима на Пат, за да може да импровизира:

Завършваме тази разходка през времето и пространствата на странните инструменти с разработения М.И.Т.Медиа лаб (където е бил и Енди Каваторта) вокален хармонизатор на Джейкъб Колиър, когото имахме удоволствието да ви открием още като непълнолетен именно тук. Отнасяме се към бъдещето с лайвстрийма му от декември 2017-а в Барселона:

 

ВСИЧКО