„Третият пол“

Istanbul-convention

Истерията с „третия пол“ и Истанбулската конвенция* е кьорфишек.

Съвсем класически изфабрикуван делириум, служещ като информационно късо съединение в момента, когато трябва да гледаме към Пирин и антикорпуционното законодателство. И все пак, мнозина се тревожат.

Кой и защо се страхува от Истанбулската конвенция, питам се?

Фройдистка му работа. Яростното отместване на темата за систематичното и социално приемливо насилие над жените е симптом тъкмо на обществената ни неспособност да приемем отговорността за този продължаващ позор. Няма как да предприемем честни, добре организирани и политически подкрепени стъпки към автентична промяна и справедливост, ако преживяваме признанието, че сме допуснали този системен ужас да се вкорени, за непоносимо заплашително.

Защото всеки е свидетел. Всеки е съучастник. Тия неща са естествени, нали?

Та, отказваме да признаем проблема и сме готови на всякакви каскади, за да го заглушим. Чудя се. Българското общество явно има хищна, неизживяна нужда от жертви. Има нужда да мрази, бие и потиска – жени, гейове, транссексуални… Всичко е омешано и под ножа. Днес слабите и различните заслужават репресия. Защото не си знаят мястото и, докато не им счупиш челюстта, не млъкват. Изглежда няма значение, че цялата дискусия е фалшификат и гей браковете и кодифицирането на трансджендър правата въобще не са обект на Истанбулската конвенция. Тъмните страсти, които избликнаха около този кьорфишек показаха страшното лице на едно общество, подменило елементарни хуманни принципи с реакционерски инстинкти за контрол и панически глад за клади и линчове. Това, което по същество научаваме от избрани политици и хиляди разпенени радетели на „традиционни ценности“, е какво са готови да пожертват в името на нищожните си фетиши.

Изглежда у нас мнозина искрено вярват, че е по-добре да падат хиляди пребити до смърт жени, отколкото някой с тестиси да докосне дамска тоалетна или двама мъже да сключат брак. От едната страна говорим за трупове, всеки ден, наистина, тук и сега. От другата, говорим за хипотетични, невредящи, непрестъпни и фундаментално несвързани с въпросния документ действия, придобили чутовен размер в трескавите ни мизантропски фантазии.

Става дума за спасяване на животи. Жени, деца, семейства. Не става дума за конспирации, религиозни догми и пладнешки сензации.

Автор: Мария Спирова

*Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие

Промених баналните неща и празникът се случи

Работеща държава с бъдеще или бананова република?

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :