Музикални иновации в очакване на адмирации

Share

×

Не знам кое е по-лесно: музикант (композитор, певец) да изобретява нови инстументи или инженерни гении да създават музика. Съвместни техни усилия понякога са давали перфектни резултати, но в сегашния преход към технологии, доста надграждащи версиите 2.0 (цифрови vs аналогови синтезатори например), осезаемите резултати говорят сами за себе си.

Затова и плейлистът включва само хенг – акустичният инструмент, влязъл в джаза от началото на този век, чест гост в плейлистите на Дуенде. Останалото е по-скоро за гледане, не че хенгът не е изчистена версия на НМО, с който завършваме:

OMNI

OMNI (НМО).

Започвам с няколко прехвалени в последното десетилетие „музикални инструменти от ново поколение“. Ефектният им външен вид, видеоархивите на различни TED конференции, където са представяни и спорадичният интерес на някоя тийн-звезда далеч не са доказателство за цветущ творчески процес, плодовете от който а-ха ще зарадват жадните за нови звукови коктейли уж без изкуствени примеси. Оксиморонно или (не-)скромно, преценете сами:

Музикалните кубове не само създават и модулират звуци. Един от най-известните изпълнители на „аудиокубчета“, Марк Мошер има няколко албума в Спотифай и останалите платформи, като най-новият удивително напомня опитите на инж. Симо Лазаров да композира а ла Жан-Мишел Жар. И ако последният е непоправим естет, дори и в даването на нов живот на прастария теремин (твърди се, че и Ленин бил взимал уроци лично от изобретателя му), творбите на Мошер лично за мен остават в илюстративно-пърформансния сектор.

Ариана Гранде радва тийнейджърите и предизвиква джихадистите. Тя е сред първите, опитали Mi.Mu ръкавиците, придаващи подобен на кубовете, лазерната арфа и теремина модулационен момент в шоуто. Модулационен, но не и импровизационен и със сигурност далеч от сътворения от младия джазмен Джейкъб Колиър вокален хармонизатор, когото няма да ни омръзне да слушаме и гледаме (нищо, че до другата Коледа има време):

Във Франция традициите в работата върху нови електроакустични инструменти е над половинвековна. Институтът за електро-акустични изследвания и музикално творчество IRCAM, с чиято подкрепа работи навлизащият в електрониката Жан-Мишел Жар, далеч не е единствен. На границата между 60-те и 70-те Патрис Муле работи върху перкуфон и космофон, създадената от него рок-банда Алп по-скоро служи за експериментиране и заедно с по-новите му творения заляга в основата на Ателието за музикални експерименти в Ла Дефанс (от 1990-а до днес). Заслужаващ особено внимание е така нареченият Неидентифициран музикален обект (НМО, в оригинал и по аналогия на НЛО – OMNI). Композиционно-импровизационните му възможности го правят идеален за музикотерапия и работа с аутисти, но също и за неограничени хореографски и театрални постановки.

Толкова засега по темата за новите електроники, очакващи новите си повелители. Извечната акустика, обгърната от ханга, като че ли отдавна си ги е намерила – включените в плейлиста ни имена като Стив Шеан и неговото Адук трио, Карлес Бенавент и Силвия Перес с Равид Голдшмид са само част от артистите, които знаят как да творят с непознатото.

Аня Лехнер и съвременните импровизации на чело

Лаура Ескивел, кураторката

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :