Музика за маргениали

Share

×

Гениално е да си в маргинална група! Поне така виждахме нещата в началото на интернет-споделяната музика. Теорията на дългата опашка бе убедителна като графика – хитовете бяха високата глава на „змея“, а маргиналните жанрове бяха нескончаеми прешленчета на несвършващата му опашка. И теоретично би трябвало съвкупността им да е толкова важна, колкото вирнатите в небесата проценти на масовата култура.

Билетът от 2006 бе само 15 лв

Билетът от 2006 г. бе само 15 лв.

Комбинацията танго – класика е още по-маргинална и от класика – джаз и дори от танго – джаз или танго нуево – електро. Затова вниманието ни няма как да не бъде заковано от няколко примера от началото на този век, събрани в този кураторски плейлист, вдъхновен от последния ни разговор с Аня Лехнер, която още с първото си гостуване ни отвори сетивата за необичайните комбинации.

След дуото на Аня с Дино Салуци логично минаваме през още двама челисти – Йо-Йо Ма (във видеото по-горе) и Борислав Щрулев заедно с Папаротник оркестра, превърнали „Есенните листа“ на Козма в танго.

И отиваме към проекта Les Margéniaux на френския цигулар Давид Гримал и групата му „Дисонанси“ в помощ на бездомниците във Франция. Всичките приходи от концертите и албумите им се превръщат в микрокредити за „гениалните маргинали“, които не искат да се примирят с живота си на улицата. Оттам и изборът на музиката – „Годишните времена“ на Вивалди и на Пиацола, като последните са аранжирани специално за случая от Леонид Десятников, работил по същите теми много по-рано за световните имена в цигулката Гидон Кремер и Лара Сейнт Джон.

Самият Гримал се определя като аматьор, в най-благородното значение на термина. „Иначе съм професионален музикант, но цигулката (Страдивариус от 1710 г. – б.а.) е само инструмент. Интересува ме невидимото, което кара танцьора да полети и да превърне този момент във вечност“.

Няма как да не го усетите в пицикатото на Invierno porteño. Същата пиеса с по-различен аранжимент ще чуем и в изпълнение на Лара Сейнт Джон и на Гидон Кремер и Кремерата Балтика, които в нарочния си албум-почит към Пиацола го имат, макар и виртуално – със звука на бандонеона му, за гост в няколко от парчетата.

Още една френска класическа формация, която често звучи в Дуенде с боси и самби – „Абаносовият квартет“ („Quatuor Ebène“) се обръща към тангото на Пиацола с друг наш приятел, Мишел Портал в албума им от 2017 „Eternal Stories“. Минималистичното присъствие на квартета ни улеснява поемането на бриза от дъха на Портал (кларинет и най-вече бандонеон), особено във втората част на „Петте усещания за танго“ – любовната.

Любовно е и танго-посвещението на джаз-пианиста от 50-те Андре Превен към тогавашната (2003) му съпруга, цигуларката Ан-Софи Мутер. В него той като че ли е по-близо до Равел, отколкото до Пиацола. С него тя открива албума си Tango Song and Dance, където трите съставки се следват като страст, простота и джаз-фийлинг. Да напомням ли испанското съответствие на фийлинга?

Йо-Йо Ма, един от челистите, които знаят как да свирят Пиацола

Йо-Йо Ма, един от челистите, които знаят как да свирят Пиацола.

Лаура Ескивел, кураторката

60 години боса

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :