Не ме съди, човече

16939674_10155133793134571_445116920324551541_n

„Има едни деца, които не са нашите деца. Всъщност те са деца на лошото стечение на обстоятелствата, на неглижирането, на бедността. И в крайна сметка се оказват ничии. Когато грешат, им е нужна помощ – и за тях, и за родителите им”.

Този текст е част от кампанията “За по-човечно детско правосъдие”. Инициативата е дело на Национална мрежа за децата – обединение на над 100 граждански организации, които работят с деца в цялата страна. Тошка Иванова е един от основните двигатели на комуникационната кампания.

Защо е нужно приемането на нов закон за детско правосъдие, който да замени сега действащия? Кои са нещата в стария документ, които го правят неработещ в съвременните условия?

Действащият Закон за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни е на 60 години. В момента над 10 000 деца в България са потърпевши от мерките му, a една част от тях дори за провинения, за които възрастните не понасят наказания – скитничество, бягство от дома, просия, кражба на хранителни продукти.

Най-сериозното наказание е лишаване от свобода, което в някои случаи се прилага за незначителни провинения – кражба на сладолед или на футболно списание, например. Примерите са истински. Подобни истински истории са станали повод и за визиите, част от рекламната кампания – серия със сладолед, бонбони и шоколад.

26731055_876598625854446_2533876645405826707_n

Често децата са задържани зад стените на интернатите за твърде дълъг период от време, а понякога и като форма на „защита“, какъвто е примерът с Дарина (името е измислено).

Като тийнейджър Дарина става жертва на трафик с цел сексуална експлоатация. През 2012 г. е настанена в кризисен център, в който остава за една година – четири пъти над препоръчителното. През 2013 г. местната комисия за борба с противообществените прояви предлага пред съда Дарина да бъде преместена в интернат, за да бъде защитена от сексуално посегателство.

Дни преди преместването Дарина прави опит за самоубийство. След излизането ѝ от болница е настанена в интерната в село Подем, където прекарва 3 години от живота си. И прави пореден опит за самоубийство.

woman-1006100_960_720

Дори и само този случай е показателен. Дарина е жертва. За да бъде защитена, жертвата е лишена от свобода, докато тези, които са я склонявали към проституция, остават неосъдени.

През 2016 г. Министерството на правосъдието изготви нов проектозакон за детско правосъдие, който от години се прехвърля между министерствата като горещ картоф, без никой да поиска да се ангажира с реални действия.

В новия закон се предвижда интернатите да бъдат затворени, а наказателните мерки да бъдат адекватни на деянията. Да се работи професионално с децата с проблемно поведение и с техните родители, да се прилагат средствата на възстановителното правосъдие.

И да, нищо няма да се промени само с приемането на нов закон. Новият закон би бил първата крачка, с която реформата в детското правосъдие може да започне. И в момента има изключително съвестни и човечни хора, които ежедневно работят с децата, а системата не позволява да им бъдат от максимална полза.

19242931_879807035533605_467967044742921813_o

Една немалка част от децата, извършили “противообществени прояви”, са били подтикнати за това от родителите си. Как може да бъде контролиран този процес?

На първо място е важно разбирането, че децата с противоправно или проблемно поведение са преди всичко жертви – на средата, на най-близкото им обкръжение, на обстоятелствата в живота им. Когато дете извърши нещо нередно, то дава сигнал, че с него се случва нещо – това е вик за помощ. Щом дете се държи агресивно в училище например, твърде е възможно то да отреагира проблем в семейството си или нещо друго, с което не може да се справи. И в този момент то отчаяно има нужда от подкрепа.

Промяната в поведението може да се случи само с ангажиране и работа с тези деца и с родителите им, а не с изключването им или със затварянето им в институции. За да бъде работата с детето ефективна, тя трябва да е насочена и към средата му – родители, местна общност, училище.

Проблемът е комплексен и изисква и комплексни мерки. В огромна част от случаите родителите на тези деца също имат нужда от подкрепа, с тях също трябва да се работи. В момента има и разработен сайт с ресурси в помощ както на деца и родители, така и на възпитатели и други специалисти, работещи с деца.

desperate-2293377_960_720

Как държавата може да осигури справедлив процес, достъпна и качествена правна помощ за деца?

Има европейско законодателство, с което България е длъжна да се съобрази, като например Директива ЕС/800/2016 относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателнoто производство. Там механизмите са ясно разписани.

Децата с проблемно поведение стават жертви на неадекватни възпитателни мерки. Кои според теб са адекватните мерки?

За да си отговорим и ние на този въпрос, направихме социален експеримент. Събрахме родители и им зададохме няколко въпроса – как биха реагирали при провинения на децата им – ако примерно откраднат дъвки, или избягат от вкъщи, или ако ударят друго дете.

Отговорите бяха различни, но като цяло ги обединяваше едно нещо – всички родители разбираха, че е важно да говорят с децата си и да ги научат на това кое е правилно и кое е грешно, къде минава границата. И разбираха, че най-удачният начин това да се случи – децата да разберат и осмислят казаното, е когато го направят с нужното внимание и грижа към тях.

Родителите, които се включиха в експеримента, бяха хора с различни разбирания и различен социален статус, но всички споделяха виждането, че за децата е важно да се ориентират в това кое може и кое не, кое е правилно и кое грешно, и че това се случва най-добре с подкрепа и обяснение, не с наказание.

Какво се случва с децата след настаняването им в интернат, кои истини се премълчават?

Голяма част от децата са неграмотни, въпреки че интернатите са със статут на училища. Материалните условия са много лоши, а настанените деца се чудят какво да правят с времето си. Често има насилие между тях.

Ще се промени ли положението, ако интернатите бъдат закрити? Кои са алтернативните места, на които могат да живеят децата?

Със закриването на интернатите положението няма да се промени, ако се спре дотам. Закриването на интернатите е първата стъпка, след нея започва истинската работа – адекватна и професионална помощ за децата и семействата им, работа в общността, превенция, разкриване на центрове, в които децата да бъдат настанявани при по-човешки условия и с тях да се работи с професионалисти.

В един интернат може да бъдат събрани много деца, а с тях да работят възпитатели, които често са без специализирано образование и не са подкрепени.

Вече има създадени центрове за права на децата в четири града. Те не са институции за настаняване, а оказват професионална (социална, терапевтична и правна) помощ и съдействие както на децата, така и на техните родители.

Със сигурност има много какво да се желае и много неща, върху които да се работи, но все отнякъде трябва да се започне. А докато законът продължава да е същият, няма как да очакваме мерките (и резултатите) да бъдат различни.

indian-1717192_960_720

Агонията на Фейсбук

Facebook коментари

Бинар коментари (2) :

  1. А вие „Специалист“, явно сте политкоректен трол,щом сипете подобни нелепи обвинения.

  2. Толкоз много глупости и неверни,но политкоректни работи на едно място – как успявате?