Времето на фините микстури

Share

×

В друг плейлист слушахте най-известните образци на самба-джаза с Ела Фицджералд, Сара Воун, Арета Франклин, Розмари Клуни, Мина, Стен Гец, Тутс Тилеманс, Джон Пицарели и японците в бразилския джаз като Лиса Оно и Риуичи Сакамото. Хитовата им същност с нищо не намалява художественото им ниво, но идеята сега е по-различна.

Когато Джон Патитучи събира в своя албум от 1995-а „Mistura Fina“ вокалите на Иван Линс, Жоао Боско, Дори Каими и други бразилски звезди, специализираната критика го обвинява в загърбване на фюжъна в интерес на уърлд музиката. Което е поредното доказателство за ограничеността на жанровете и времевото им интерпретиране, особено в случаи на творци, явно изпреварили и слушателите си, и медиаторите си.

Година по-късно – 1996-а – джаз-лейбълът Verve (все още част от „Полиграм“, които след 2 години ще се обединят с „Юнивърсъл“) издава концерта от 1993-а на своите знаменитости Хърби Хенкок, Рон Картър, Шърли Хорн, Джон Хендрикс, Джо Хендерсън, Гонсало Рубалкаба, Оскар Кастро-Невеш, Алекс Акуня в компанията на отишлия си в същата 1993-а Жобим.

Това нито е първият, нито последният проект на работещи с компанията артисти – четвъртвековното сътрудничество на пианиста Кени Уорнър с вокала на Джойси Морено вижда бял свят в дуетния албум Poesia от 2015 г. По същото време Уорнър работи и с Ранди Брекър и дъщеря му от любимата ни Елиан Елиас. Репризите им на Бет Мидлър, Брус Спрингстийн, Джеймс Браун и Пол Саймън вече не са учудващи. Както и присъствието на Джон Патитучи, с когото започнахме:

Сред съвременните североамерикански успешни опити за сполучливо заиграване с боса-новите на над половин век не можем да не отбележим двата албума на басистката и вокалистка Есперанса Спалдинг – едноименният Есперанса и Chamber Music Society.

Есперанса Спалдинг обича да включва бразилски теми в репертоара си

Есперанса Спалдинг обича да включва бразилски теми в репертоара си.

Северните измерения на бразилската чувствителност са много широки. От шведската джаз-лейди Лина Ниберг – откритие на Йосбьорн Свенсон. Нейните шведски версии от албума Бразилия (2000) не могат да отсъстват от уважаващ себе си плейлист – няма как да не усетите песъчинките във Vid Varldens Ande (Ponta De Areia). През дуото на Улф Вакениус (китара) с вокала на Юн Сун На. До полската джаз-прима Ана-Мария Йопек в компанията на Иван Линс – онзи същият от началото.

Испания на фламенкото  е още по-привлечена от бразилските класики и наистина миксът е с много нюанси, въпреки привидния минимализъм, било на дуета на Ниньо Хоселе (китара) с Естрея Моренте, било с гостуванията на Силвия Перес на Хамилтон де Оланда (бандонеон) или на сцената до Хавиер Колина (контрабас).

Да си спомним какво писахме по време на Световното, (а после и на Олимпийските игри в Рио), когато излезе албумът Париж-Рио със световното сопрано Натали Десе, филмовия сценарист и режисьор Аньес Жауи и модела, писател и ТВ водещ Елена Ногера. Максимумът, който може да предложим без значими компромиси с добрия вкус е в плейлиста – Bachianas Brasileiras No. 5 на Вия-Лобос. За щастие, по-добрите интерпретации от сходния проект по същия повод не са толкова малко – класическият френски струнен квартет Ебен и Стейси Кент.

Класическото чело на Йо-Йо Ма е в основата на проекта му Obrigado Brazil от 2003-а с гласа на Роса Пасош, китарите на Сержо и Одаир Асад и кларинета на Пакито д‘Ривера.

Арфа и боса – Крищина Брага първа ги събира в свои изпълнения през 2010-а, издадени три години по-късно от поредния немски инди-лейбъл, Enja.

Още една причина да проповядваме еклектиката като наше кредо в плейлисти, посветени на красотата извън времето.

Боса нова и джаз: 60 години любов

Отворените врати на Дидие Локууд

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :