Батукада. Що е то?

26/02/2018

Share

×

Перкусивната част на самбата безпогрешно ни ориентира, че Рио е повече от Копакабана, Маракана и самбодром. Те са само част от „храмовете” на батукадата. Едва ли има по-обединяващ трите култури – афро-индианско-бразилската – от ритъма на батукадата. Тя е само една от отправните точки в микса, условно носещ нейното име.

Характерът й е сходен с този на “marching bands” от зората на джаза и неслучайно повечето джаз-фестивали залагат в частта си OFF на тази заразна радост, без значение дали я наричат „фанфарна” по поляните в подножието на Алпите или Пиринеите (Гренобъл, Лус) или я пускат на четири различни палуби да плава на „бразилския круиз” по Леман (Монтрьо). До такава степен начинанието е обречено на успех, че когато открихме втория Джаzz+ фестивал в София с тур на Карандила из софийските улици, възкачени на ретро-трамвая, медиите му отделиха повече място от всички останали концерти накуп.

Първият ми досег с батукадата - Монтрьо джаз фестивал 1996
Първият ми досег с батукадата – Монтрьо джаз фестивал, 1996 г.

Логичното начало на днешния плейлист е с най-известното едноименно парче на Маркос Вали от 1967 г. в негово изпълнение, с органа на Валтер Вандерлей, с групата на Сержо Мендес Бразил 66  и за финал – с гласа на Стейси Кент от концерта за 50-годишнината от началото на кариерата му.

Следват (макар и далеч не хронологически) Жобим и Бонфа и тяхната A Felicidade Batucada от Orfeu Negro. Различни батукади предлагат както по-стари формации, като тази на Антонио Морейра да Силва (1933) и на Жоао Мирейес (1963), така и съвременни, като Grupo samba pra gente и King Kooba (2012), Sergio Tannus – Luanda Cozetti (2013) и Friends From Rio (2014).

Маркос и Стейси
Маркос и Стейси.

Карибският джаз и калипсото са от по-близките до батукадата естетики, а Анди Нарел доста добре ги изразява с групите си Рилейтър и Сакешо, с които предлагаме едноименното парче в компанията на мартиниканския джаз-пианист Марио Канонж.

Не можем да не обърнем внимание и на поредните северни заигравки с бразилската ритмика – още с излизането ви запознахме с проекта на Магнус Линдгрен „Батукада джаз“, от който включваме свръхизвестното „Алигатор“. Изненадващо е и превръщането на родения в Швеция „Фернандо“ в батукада с Пинк Мартини в колаборацията им с Фон Трап от 2014.

„Монтефиори коктейл“ са до болка (но не и втръсване) известни на падащите си по италиански lounge, а парчето им от компилацията Батукада ч.1 от 1997 Another B бе нещо като джингъл на Яската Петров. И в същия стил, финалът е с любимите Тийвъри Корпорейшън, наречени неслучайно от Дуенде „по-добрата корпорация“ и микс от 2005 г. с гласа на Бебел Жилберто (Cada Beijo) и следващата 2006-а с този на първата съпруга на баща ѝ, Жоао – Астрид (Who Needs Forever), през 2012-а (Air batucada), до откъси от Saudade, албумът им за Мундиала през 2014-а.

Какъв по-логичен преход към следващия ни плейлист, посветен на друг, по-електро прочит на бразилската музика, белязал новото хилядолетие с условното си наименование „бразилектро“. В него ще слушаме Бебел с нейната „Батукада“, при това в компанията на легендата в бразилския джаз – автор, певец, китарист и перкусионист – Винисиус Кантуария.

 

Людмил Фотев

от

публикувано на: 26/02/2018

Коментари 0

Коментари 0

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Пънк и Джаз
  • Класика
  • БГ Естрада
  • Фолклор
В момента:
Следва: