15 минути фейсбук слава

15/02/2018

419867_10151131190717302_849949353_n

Когато времената за човечеството са безпътни и нехуманни, хората със светли души някак по естествен път биват изтласквани като чуждо тяло, непригодно към общата сива и черногледа маса.

Една такава светла душа вече не е сред нас – на 103 години от този свят си отиде дядо Добри. Приживе старецът стана известен с даренията за редица църкви, сред които и храм-паметника „Св. Александър Невски”.

Мнозина от нас са го виждали приведен с тояжката си пред катедралата да проси дребни пари, смирен и мълчалив. Някои от хората го подминаваха с презрение, както са свикнали да подминават останалите просещи хора в столицата. Някои му даваха дребни пари. Дали е бил светец, аскет или просто вярващ в Бога човек с добро сърце, това в момента едва ли има голямо значение.

Един факт обаче ми направи неприятно впечатление. След смъртта на дядо Добри изведнъж всички му станаха „приятели“. Фейсбук се напълни със статуси за кончината му. У хора, които дори не са го виждали, започнаха да „изплуват“ спомени за това как са си говорили с часове със „светеца от Байлово“. Други стигнаха още по-далеч и публикуваха селфита с дядо Добри.

Добрият старец не би отказал да се снима с когото ѝ да било. Но кадрите са красноречиви – на тях присъстват същества от две различни Вселени. Едно селфи със свят човек няма да направи душите ни по-святи, нито ще станем по-големи християни.

Хората в социалните мрежи започват все повече да се превръщат в лешояди, търсещи популярността на всяка цена. Грозни са тези 15 минути виртуална слава на гърба на смъртта. Античовешки е този евтин и краткотраен „дивидент“.

Колко от тези близо 300 000 почитатели на страницата на дядо Добри във фейсбук приживе се сетиха за него? Колко от тях поставиха монета в протегнатата му длан?

Винаги става така, че когато загубим някоя светла душа, започваме да я ценим. Но нека да не е от поза за пред приятелите ни във фейсбук, нека да от истинската ни потребност и от чисто сърце.

Светите хора напускат този свят, за да направят нас живите по-мислещи и по-добри един с друг. След една такава смърт мълчанието е единствената адекватна реакция. Незаменими хора няма, но има незаменими примери. Дядо Добри беше такъв пример. Загубата му е загуба за всички и надявам се поука за всички.

Владислав Христов

от

публикувано на: 15/02/2018

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Пънк и Джаз
  • Класика
  • БГ Естрада
  • Фолклор
В момента:
Следва: