Eла, остани

Share

×

Поредицата ремикси на бразилски класики бързо превзе младата отворена публика и дори част от нас – по-старите и по презумпция по-затворените. По същото време тангото изживяваше готан-версиите си, а най-нормалното нещо бе сцената на Античния театър във Виен (Франция) да приема дуа като Буге Веселтофт и Лоран Гарние. Брас-джазмени като Ерик Трюфа(з) и Нилс Петер Мьолвер само обогатяваха палитрите с инвенциите си. И родният проект Баlкаnsky напълно се вписа в това, както се оказа, не толкова преходно явление.

Един от първите символи на Джаzz+ фестивал

Един от първите символи на Джаzz+ фестивал.

Без да настояваме за изчерпателност в тази обречена на променливост среда, брас-електро миговете ни ще разчитат и на слънчевите панели на въображението ни. Началото на плейлиста е с парчето, дало име на течението Бразилектро – Зуко 103 го изсвириха и в София по време на първото си гостуване тук на първия Джаzz+ фестивал през 2005-а. Продължението е с обещаната от преди Батукада на Бебел Жилберто. Нейни ремикси последователно отварят просторите на палитра музиканти от Маркос Вале, през Никола Конте и Де-Фаз, до „по-добрата“ корпорация (Тивъри).

Джаз и соул стандарти също са обект на интерес на банди като „Mo’ Horizons“ с „Hit The Road Jack (Pena Estrada)“, „Soulstice“ с „Tenderly“ и „Quantic Soul Orchestra“ с „Feeling Good“. Раждат се пунктуални колаборации като Габен с Ди Ди Бриджуотър, латинските ритми като цяло доминират – от едноименното „Kind Of Latin Rhythm“ на The Juju Orchestra до Кууп и ремиксът им на Анри Салвадор и средиземноморския му джаз.

br

Е, бразилектрото за някои може да е само хипстърско течение, фон за сиеста (по „Джазтроникс“), но дори и едноименното парче на „Fort Knox Five“ да не е нищо повече от диско от началото на века, „Vem Para Ficar“ си остава – каквото всъщност е значението му като идиом.

Саета или страстната неделя на джаза

Хамънд органично

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :