Синдромът на хроничната импровизация

02/03/2018

Share

×

„Нощен Хоризонт“ бе мястото, където за пръв път в края на 70-те чух Кьолнския концерт на Кийт Джарет докато учех за първите си изпити. Нямаше как да не правя паралел между „теорията на излъганото очакване“ в литературата и в солата на Джарет.

Двайсет години по-късно с тъга прочетох, че временно е спрял концертната и записната си дейност заради хронична преумора. Силата да излезе от мълчанието до известна степен бе дошла и от втората му и тогавашна съпруга, на която на границата на двете хилядолетия той посвети The Melody at Night, with You. Представянето му на живо бе в Сан Себастиан и това бе единственият ми случай да седя на бара в близост до един от кумирите си и само да му се поклоня, докато минава покрай мен, хванал жена си за ръка.

aft

Оказа се, че е имало и друг концерт в Нюарк в края на 1998-а с тогавашното му Standart Trio (Гари Пийкок, бас и Джак ДеЖонет, ударни), който излиза с почти двайсетгодишно закъснение. Името на двойния диск е After The Fall – може би алюзия за състоянието на Джарет по онова време. Слава Богу, не можем да кажем, че смяната на сезоните за него следва неумолимия си ход – лично аз бих определил всичко, изсвирено от него в новия век като „циганско лято“.

Затова с удоволствие в поредицата ни за първо интегрално слушане без колебание се връщаме към парчетата от Great American Songbook, към които добавяме и една удивителна бибоп интерпретация на иначе хипердосадното „Дядо Коледа се връща в града“. Финалът очаквано е “When I fall in love”, a заглавието на албума рефлектира в разгърнатата версия на „Аutumn leaves“ на Козма от първата част на концерта.

Скица на Триото в официалния сайт на Джарет
Скица на Триото в официалния сайт на Джарет.

Синдромът на хроничната импровизация не е заболяване, за разлика от хроничната преумора. Дори и учените в „Макс Планк“, представящи разликите в мозъчните процеси на класическите (фиксирани върху „как“) и джазовите (фиксирани върху „какво“) музиканти се позовават на Джарет, който е по много и от двете.

„Да свиря в един концерт и класика, и джаз? Нелепо е – та това са две различни невронни мрежи!“ Което не ни пречи да наричаме причисляваме музиката му към класиката на нашето време.

Биеналето във Венеция ще му връчи по този повод „Златен лъв“ за цялостно творчество“ на 29 септември по време на 62-то си издание. Тогава ще очакваме и поредната импровизация на „универсалния Маестро в историята на музиката“.

Разликата в мозъчните потенциали, очакваните и неочакваните хармонии и ефектът на ре-планирането (изт."Макс-Планк" и-т)
Разликата в мозъчните потенциали, очакваните и неочакваните хармонии и ефектът на ре-планирането при класическите (вляво) и джаз (вдясно) пианисти (източник – „Макс-Планк“ институт).
Людмил Фотев

от

публикувано на: 02/03/2018

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Пънк и Джаз
  • Класика
  • БГ Естрада
  • Фолклор
В момента:
Следва: