Саундтрикове за Оскари

Share

×

Вторият за четири години „Оскар“ на Александър Депла за най-добра оригинална музика нито учудва, нито основната му тема може да бъде запомнена по-дълго от финалната сцена на „Формата на водата“.

Какво ни предлага все още предпочитащият Париж „композитор за милиард долара“ (по „Варайъти“)? Щипка „Le Grand Bleu“ (водата задължава), оркестрации а ла Вангелис („1492″, „Огнените колесници“ – „Оскар“ за 1981-а) без евентуален самостоятелен живот като последната. Издържана по-скоро в отговаряща на характера на героя илюстративност, музиката носи френски финес – отново препратката към „Амели Пулен“ се налага, особено в самотните сценки на Елиза. Плейлистът в последната си част дава представа и за някои парчета, очертаващи епохата – от афрокубинското Бабалу и бразилското Чика бум до написаната десет години по-късно Жаванез на Генсбур в записа ѝ от 2011 на Мадлен Пейру.

Ето някои от другите френски композитори на филмова музика с „Оскар“. Морис Жар (бащата на Жан-Мишел) има два: за „Лоурънс Арабски“ (1962) и „Д-р Живаго“ (1965). Същата година другият любимец не само в родината си, а и в САЩ – Мишел Льогран остава последен с „Шербургските чадъри“, а Жар превръща “Лоурънс Арабски“ в сюита:

Не че „Оскари“ не са били давани и за саундтрак към филми, вдъховени от Гершуин – „Един американец в Париж“ (1951) и „Порги и Бес“ (1959), мюзикъли като „Уестсайдска история“ (1961) и „Хелоу, Доли“ (1969), или не са оставяли след себе си хитове, изпълнявани и до днес – „Лили“ (1953), „Love Is a Many-Splendored Thing“ (1955), „Закуска в Тифани“ (1960). През 1964 г. наградата отнася музиката към „Мери Попинз“, записана в албум следващата година от биг-бенда на Дюк Елингтън, докато в същата категория последното място през 1964-а остава за „Розовата пантера“ на Хенри Манчини.

В категориите на адаптациите пак тогава, 1964-а, начело е сложен „Моята прекрасна лейди“, следван по петите от „Нощ след тежък ден“ („A Hard Day’s Night“). Бийтълс най-после получават своя „Оскар“ през 1970-а („Let It Be“), където в съседната категория – оригинална музика – третият незабравим французин, Франсис Ле е безапелационен, както всъщност и филмът „Любовна история“.

Следващите години също оставят дълготрайна следа – 1971: „Лятото на 42″ (Льогран), „Цигуларят на покрива“, 1972: „Светлините на рампата“, 1972: „Кабаре“. Нино Рота е дисквалифициран през 1972-а („Кръстникът“) – темата му е преработка на музиката му към „Фортунела“ (1958). Към заслужените „Оскари“ не можем да пренебрегнем „Историята на Бъди Холи“ (1978) и „All That Jazz“ (1979), „Purple Rain“ (1984), „Round Midnight“ (1988), „Титаник“ (1997).

Александър Депла, сн. Брижит Лакомб

Александър Депла, сн. Брижит Лакомб.

От началото на този век дори и интелигентно написани (Енио Мориконе) и изсвирени (Йо-Йо Ма) оригинални музики като „Малена“ (2002, с Моника Белучи) не успяват да се превърнат в класики в жанра, където триковете са все повече на почит. Някой да може да затананика ланшния сняг, пардон, „Ла Ла Ленд“?

Синдромът на хроничната импровизация

Джазът от Бах до Бийтълс

Facebook коментари

Бинар коментари (1) :

  1. Thankyou, for your concerns!