Блу Ноут – отвъд нотите

Не са много музикалните компании в джаза, историята на които си заслужава да бъде увековечена на филмова лента. „Блу Ноут“ несъмнено е една от тях. Трейлърът на дългоочаквания документален филм „Блу Ноут Рекърдс: Отвъд нотите“ (Blue Note Records: Beyond The Notes) е вече налице.

„Отвъд нотите“ е документален разказ за влиятелният джаз лейбъл, режисиран от Софи Хюбър. Филмът ще бъде представен за първи път на тазгодишния филмов фестивал „Трайбека“, който започва на 19 април в Ню Йорк.

От 1939 г. артистите на „Блу Ноут“ са насърчавани да прескачат границите на творчеството в търсене на свои собствени форми за изразяване. Включвайки звукозаписни сесии от настоящето, редки архивни кадри и разговори с легендарни изпълнители на лейбъла, филмът представлява интимен поглед към наследство, което продължава да бъде от особена важност в културния и социален климат на 21-ви век.

mstrickland_wshorter_aakinmusire-7d3d88c43

Легендите Хърби Хенкок и Уейн Шортър влизат в сътрудничество с представители на съвременното поколение водещи изпълнители на лейбъла в лицето на Робърт Гласпър и Амброуз Акинмусайър, за да запишат изпълнение за албума на Звездите за предходната година.

Това ни връща назад към изключително влиятелни фигури от миналото, върху които се изгражда настоящето на „Блу Ноут“. Сред тях са Телониъс Монк, Бъд Пауъл, Джон Колтрейн, Арт Блейки и Хоръс Силвър.

Филмът се стреми да покаже приемствеността в джаза и ценностите, които той въплъщава, но и които лейбълът „Блу Ноут“ се опитва да отстоява от самото си начало – свобода на изразяването, равенство и диалог, защото те са не по-малко важни и днес.

Родената в Берн, Швейцария и живееща в Лос Анджелис и Ню Йорк режисьорка на филма Софи Хюбър е натрупала филмовия си опит като част от берлински филмов колектив с множество награди. „Блу Ноут Рекърдс: Отвъд нотите“ е вторият ѝ самостоятелен филм. Ето какво споделя Софи за проекта:

hank-mobley-and-alfred-lion-englewood-cliffs-nj-1960

Какво ви привлече в „Блу Ноут“?

Освен музиката, аз се вълнувам от хуманизма, който е част от цялата история на „Блу Ноут“. А също и от сътрудничеството между основателите от германско-еврейски произход, избягали в Ню Йорк през 1930 г., и афроамериканските музиканти, довело до нова форма на изразяване чрез свободата на джаза. Днес, когато хомофобията и расизмът са вездесъщи, е важно да разкажем именно тази история, да изведем на преден план музиката и неизменното ѝ влияние върху младите поколения.

Ключов момент във филма е звукозаписната сесия с джаз легендите Хърби Хенкок и Уейн Шортър и млади музиканти от лейбъла. Как беше осъществена тя?

За 75-тата си годишнина „Блу Ноут“ беше планирал сесия в легендарните „Кепитъл Студиос“ в Лос Анджелис с големите звезди на лайбъла в момента. За филма исках обаче да събера различни поколения музиканти на „Блу Ноут“, за да доочертая традицията в джаза и това, че предходните поколения играят ролята на ментори за новите.

Когато разбрах, че Хърби Хенкок и Уейн Шортър – музиканти, направили първите си записи именно в „Блу Ноут“, ще свирят в „Холивуд Боул“ почти по същото време, аз помолих продуцента Дон Уос да ги покани на записа. За щастие имах късмет и музикантите се сработиха чудесно.

bluenote_titelbild_gross_bearbeitet-6414471ff

Имали сте на разположение само един ден за снимки. Как се справихте?

Сутринта беше определена за записи. Музикантите вече бяха свирили заедно в други конфигурации,  но никога всички наведнъж. Съгласиха се да изсвирят „Masqualero“ – композиция на Уейн Шортър от 1967 г., която е записвана също и от Майлс Дейвис. Направиха една кратка репетиция, а след това записаха последователно две много различни интерпретации. Беше наистина магично, всичко усетихме, че в стаята се случва нещо специално. След сесията заснехме интервютата с Хенкок и Шортър.

Каква беше концепцията, стратегията за филма?

За мен беше важно музиката и музикантите да са в центъра на филма и, когато това е възможно, те сами да разказват историята. Знанието винаги се предава от едно поколение музиканти на следващото, но при „Блу Ноут“ тази тенденция е особено силна. Държах да продължа тази традиция с надеждата, че самият филмът ще послужи като вдъхновение и ще накара днешните деца да посегнат към инструментите.

Какво се оказа най-трудно за вас?

Най-голямото предизвикателство беше в това да се сбие цялата история на „Блу Ноут“, която се развива в продължение на почти 80 години и включва хиляди записи и множество музиканти, само в 90 минути. Как да открия нещо лично, което обединява всичките тези творби, хора и история през толкова много години?

Обединяващо звено открих в това, че всеки запис е отражение на човешкото съществуване в определено време. Исках да изследвам нуждата от себеизразяване и как успяваме да приемем в себе си това, което ни обкръжава, но и да го превърнем в изкуство.

budpowell_58-1229_2_1-7642dbad3

"Потапяне" с Вим Вендерс

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :