По пресечките на Манхатън (Трансфер)

Share

×

След десетгодишна пауза, една любима на много поколения вокална група се завръща. Групата е Манхатън Трансфер, а излизащият на 30 март албум се казва „The Junction“. Връзката с „Tuxedo Junction“, хита им от 1975-а – познат още в 40-те с оркестъра на Глен Милър, е повече от експлицитна. Сегашният албум е посвещение на основателя им Тим Хаузър, но и своеобразно уелкъм-парти на заместилия го след смъртта му Тръст Кърлес.

сн.: Джон Абът

сн.: Джон Абът

Началото е с хип-прочит на класиката на Хърби Хенкок „Cantaloop Island” и рап-кавъра ѝ от 90-те “Flip Fantasia”, прекръстени днес на „Cantaloop (Flip Out!)“. Това задава и една от насоките на този доста еклектичен албум. Следват електро-суинг,  диско-буги, мамбо-парти, пресечени от балади с адаптации, било текстови (на Черил Бентайн върху „Blues For Harry Bosch“), било хармонично-дисонантни („Ugly Man“).

Далеч съм от идеята, че албумът е равнина от върхове – достатъчни са оптимистичната му линия без излишни заврънкулки, почтените вокализи и нещо относително рядко – манифестът в заглавното парче: „Не става дума за физическа пресечка, а за споделяне на философията ни, състояние на духа – старата и новата школа заедно отбелязват историята, която чрез технологията стига до цялото човечество“.

За да не звучи прекалено плакатно, в официалната им страница Черил завършва представянето на новата им творба така: „Имаме различен подход към музиката и ценим различни стилове, така че приносът на всеки от нас е уникален… Албумът – това сме ние в този момент!“

"Манхатън Трансфер"  сега

„Манхатън Трансфер“ сега.

Болерото и джаза

Маркиз дьо Сад? Няма страшно!

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :