Слушай

Share

×

Юн Мияке за някои е само авторът на музиката към филма на Вим Вендерс „Пина“. Вкусът на Вендерс по отношение на музикантите, с които работи – „Буена виста сосиал клуб“, „Мадредеуш“, в случая и Мияке, е безспорен. Както и артистите, с които Мияке сътрудничи през годините – от Арто Линдзи и Дейвид Бърн (с участие в първия подобен опус – към края на плейлиста), през Риуичи Сакамото и Винисиус Кантуария, до „Космическите гласове“ с диригент Ваня Монева (с две песни в диска).

След по-експерименталните звуци на първите две части на проекта му „Lost Memory Theatre“, в третата част околосветското пътешествие е по-топло и достатъчно за да придаде реални измерения (български, гръцки, ориенталски, бразилски) на мечтите за далечни хоризонти. Нищо, че албумът идва в Европа с месеци закъснение след японската премиера в токийското издание на Монтрьо джаз фестивал миналия ноември.

Визуалността в музиката на Мияке никога не е самоцелна, още по-малко илюстративна. Въображението ни бе провокирано и в по-ранните му албуми („Ludic“, 2012 – с гласа на Сюблим), където ни разказваше за Токио под дъжда или ни вкарваше в преследване, достойно за Майлз от времето на Луи Мал и неговия „Асансьор към ешафода“ („Meme pas peur“).

Сега Юн също си играе с времето и пространството, смесвайки и размествайки измеренията. Опитът му в кратките форми (реклами) и в знакови събития (закриване на Олимпийските игри в Рио) намират отражение и в пиесите в поредния – и да се надяваме, последен само засега „Lost Memory Theatre“.

Юн Мияке и Венсан Сегал на живо в памет на общия ни приятел Реми Колпа-Копул

Юн Мияке и Венсан Сегал на живо в памет на общия ни приятел Реми Колпа-Копул.

Не мога да не обърна внимание и на тромпета му в звуковото продължение на „Крилете на желанието“, което за мен е композицията „Of Seducing Angels“ чийто немски речитатив рязко контрастира с въздушната лекота на следващата „Unseen Ball“, напомняща донякъде използвания и в „Пина“ шедьовър „Lillies Of The Valley“, който не може да не бъде видян от всеки ценител на майсторските клипове:

Доколко всеки от нас носи в главата си забравени спомени, които не искат да слязат от сцената и доколко режисурата на собственото ни щастие би била зависима от тях е въпрос и на личен избор, и на някое (не)случайно откритие като този албум например. Не само като куриоз, пак там феновете на „Ролинг Стоунс“ ще ги преоткрият с тромпет и на английски с Арто Линдзи, а за сравнение в края на плейлиста включваме същата любима песен и на португалски с Винисиус Кантуария отпреди 17 години.

ВСИЧКО