Слушай

Уважаеми (видео)слушатели, представяме ви The Bonnevilles - за първи път у нас (и въобще на Балканите) – тази вечер, 12 април, малко след 21:00ч., само няколко седмици след излизането на новия им студиен албум Dirty Photographs.

Всъщност, китаристът-вокалист на бандата Анди МакГибън Джуниър признава, че е бил по тукашните земи и преди – само че на почивка със семейството си, както не един и двама всеобщи островни любимци (сега си спомням, че и Джъстин Съливан от New Model Army преди много години сподели същото). Обаче The Bonnevilles като група са на Балканите едва от два дни и София тази вечер е третият град от турнето им след Загреб и Нови Сад.

THE_BONNEVILLES_02

The Bonnevilles, поименно Андрю МакГибън Джуниър (китари, вокали, автор на текстовете) и Кристофър МакМълан (барабани), са от Лърган, Северна Ирландия, град на около 30 км от Белфаст със сериозни традиции в гаражния рокендрол, пънка и дори хеви-метъла.

Макар местата, където човек да може да свири, да са много по-малко, отколкото в тийнейжърските ми години – въпреки че положението в нашата част от страната тогава беше военно – и днес в Лърган има невероятни млади банди, без значение дали светът е чувал за тях, или не. - споделя МакГибън.

Определяни от критиката като „музиканти, свирещи като Хаунд Дог Тейлър, само че с озвучаването на „Блек Сабат“, МакГибън и МакМълан имат доста широк спекър на музикални вкусове и влияния – от Хаулинг Улф до Леми и Motorhead и от земляка им Ван Морисън до The Black Keys и Джон Спенсър.

Чуйте какво разказва Анди МакГибън пред БНР за тяхното пънк-блус дуо, формат, доста типичен (и то не само по логистично-икономически причини) за нашето съвремие и не чак толкова типичен за времената отпреди десетилетие, когато двамата сформират групата:

Когато се събрахме преди няколко години, дуо-формациите от този тип не бяха толкова често срещани. Да, имаше някои големи имена в този формат като The Black Keys и The White Stripes. На голямата сцена имаше и някои необичайни блус-формации като Jon Spencer Blues Explosion. Но дуо-банди – не, не бяха много.

Днес разбира се всичко е различно: навсякъде, където пътуваме, срещаме други рокендрол дуети. Има всякакви дуо-формати за китара и барабани – някои китаристи използват и китарен, и басов усилвател, други – различни ефекти. Ние сме от тези, които гледат да звучат максимално близко до естествения саунд на група за китарист (с един китарен усилвател) и барабанист – опитваме се да запазим известна първичност и суровост в музиката си, доколкото можем.

THE_BONNEVILLES_06

Характерен и разпознаваем белег на групата са и философските, (само)иронични, понякога упадъчни, понякога дзен, но винаги високопоетични текстове. За тях авторът им Анди МакГибън споделя:

За мен текстовете са много важни, да. Смятам себе си преди всичко за сингър-сонграйтър и за мен тази позиция е най-важната. В рокендрола може би думите не винаги са толкова важни, но с думите и рокендролът става по-силен, особено когато има какво да каже.

А като ирландец мога да кажа, че текстовете, думите, поезията заемат много важно място за мен – ние имаме тази репутация от векове – така че оттам са и текстовете на нашите песни. Не е казано, че всяка песен на всяка цена трябва да има силен текст, но ако имаш тази възможност, ако можеш да го направиш, ако имаш какво да кажеш, защо да не създадеш силен текст?

Родният Лърган присъства в тези текстове с една фолк-блусова и дори пред-блусова автентичност от паралелен порядък – в класиките на групата Erotica Laguna Lurgana, No Law In Lurgan, Hardtale Lurgan Blues и др.

Макар името ни да има американски произход и самите ние да сне повлияни от американския блус, ние споделяме личния си опит. Не пеем за мотоциклети и бързи коли, а за неща, които самите ние сме преживели, тук, в Северна Ирландия. Въобще музиката ни е плетеница от много влияния и аз не мога да нарека себе си дори типичен ирландски музикант, но когато пея, предпочитам да пея за нещата, които познавам. Иначе би звучало неискрено. И съм забелязал, че публиката навсякъде, където свирим, винаги интуитивно разбира, и то доста добре. -  твърди МакГибън.

Концертът на The Bonnevilles, както и утрешния (навръх петък 13 в Пловдив), е част от честванията на 10-годишнината на радиофестивала „Аларма Пънк Джаз“ на БНР.

ВСИЧКО