Слушай

Share

×

Не можем да говорим за „666“ – първият „истински концептуален“ албум в историята на съвременната музика, а още по-малко да сме привлечени да го (пре)открием почти половин век по-късно (затова го слушаме интегрално, не на отделни тракове), ако не зададем основните журналистически „К-въпроси“:

6666

Кой стои зад „666“? – Не е задължително да се казваш Евангелис Папатанасиу, за да прекрояваш „Апокалипсиса“ по Йоан, но отвъд играта на думи стои един от най-авангардните и до ден днешен гръцки композитори със световна слава. Освен познатия (надяваме се) вокал на Демис Русос – доста преди първите му комерсиални соло хитове, речитатив а ла “Je t’aime moi non plus” прави актрисата Ирене Папас, а съвместната им работа с Вангелис тепърва ще дава епични измерения на прогресив музиката от края на 70-те. Не можем да изпуснем и „либретиста“ Костас Ферис, композитор заедно с Вангелис на „666“.

Какво е „666“ освен числото на Звяра от „Апокалипсиса“? – Продължение на древногръцките драми и трагедии, преосмислени от първите италиански опери (около 1600-та) и циклите песни, обединени от обща тема, характерни за Микис Теодоракис в началото на 60-те. Много шестици накуп – не можем да пропуснем максималните оценки на референтни имена, като “All Music” и подобни. Да не говорим, че след суперпродукцията (около 80 000$) липсата на „комерсиален потенциал“ кара издателите да я задържат две години, преди Демис Русос, вече звезда след “We shall Dance”, да ги убеди да го направят.

Кога се случва всичко това? – На границата на 60-те и 70-те, когато примерът на “Sgt Pepper” е още пресен, а “Jesus Christ Superstar” вече „чука на вратата“. Вангелис има амбициите за нещо ново и по-различно от психеделиката, Демис Русос тръгва да експлоатира фалцета си и до официалния край на „Децата на Афродита“, напуснали Гърция през 1968-а, има само един албум време – и той е именно „666“.

Къде? – В Париж, къде другаде? Там са и режисьорът Костас Ферис, и продуцентът Джорджо Гомелски – пръв мениджър на „Ролинг Стоунс“ и член на „Магма“ (заедно с цигуларя Дидие Локууд), художникът Янис Царухис (също с речитатив в албума), актьорите Жерар Файек и Ирене Папас и стенанията ѝ („бях, съм, свършвам“, редуцирани от 39 минути по искане на издателите от автора Вангелис в петминутното парче със знака за безкрайността, заради което албумът е забранен във франкистка Испания).

Как? – С много ирония и позовавания на прийоми като урок по английска на ВВС (използван и в театъра на абсурда от Йонеско в „Плешивата певица“), театъра на сенките „Карагьоз“ – 16-17 век, (в парчето, рецитирано от художника Царухис) и най-вече „театър в театъра“ (още от 17 век) – разказът е за Апокалипсиса, който се играе в цирк, но същевременно се случва извън цирка. Албумът впечатлява Салвадор Дали (по думите му, „това е Саграда фамилия в музиката!“), който предлага грандиозен хепънинг в Барселона, който така и не се случва.

Дали с Вангелис

Дали с Вангелис.

Защо? – „666“ – споделя Жерар Файек – е човекът, недостигнал нивото си на интелигентност. Затова албумът е против идиотизма във всичките му форми. Като катастрофата на задната корица например.

ВСИЧКО