Век от смъртта на Златния художник

Видеото по-горе показва малка част от високотехнологичната арт инсталация „Ателие на светлината“ (фр. – Atélier des Lumières), която преди дни отвори врати в Париж и е посветена на 100-годишнината от смъртта на Густав Климт.

Когато Густав Климт умира на 6 февруари 1918 г., той е един от най-известните художници на своето време. Сто години след смъртта му ентусиазмът на публиката към личността и творчеството на австрийския художник, родоначалник на виенския сецесион, ни най-малко не е намалял. Популярността на Климт е огромна, което прави неповторимия му пищен стил разпознаваем навсякъде по света, но е и причина за огромната комерсиална стойност на неговите картини, техните репродукции и принтове.

Популярността обаче има и своята негативна страна. За голямата част от хора, особено за онези, които не са особено изкушени от изобразителното изкуство, Климт е познат просто като „Златния художник“ или онзи с „целувката“. Но той е много повече от това.

Климт е разпознаваем на мига, а посланията в някои от картините му моментално достигат до гледащия и няма нужда картините да се „декодират“ както това става при Пикасо, Дали или Бош, например. Произведенията на художника са закачени с магнит на много хладилници по света. Дали подобна слава е проклятие, или е благословия, всеки може да отсъди сам в зависимост от личните си схващания на изкуството.

Портрет на Адел Блох-Бауер I (1907), продаден през 2006 за 135 милиона долара.

Портрет на Адел Блох-Бауер I (1907), продаден през 2006 за 135 милиона долара.

Едно е сигурно обаче – Климт е притежавал изключително силна индивидуалност като художник, непрестанно преследващ тоталното изкуство. Личността на художника и стремежът му да достигне до колкото се може повече хора личат в наглед простия рисунък и ярки цветове. Но колкото по-надълбоко навлиза човек в богатото творчество на автора, толкова по-нюансирано започва да изглежда то.

Именно фактът, че картините му са с нас вече повече от 100 години, а всяко поколение като че ли ги преоткрива, вероятно го доближава до тоталността, за която говори автора – изкуство с безспорни високи естетически качества, което по един или друг начин е достигнало до почти всеки човек на земята.

Да, вероятно това до някаква степен може да се дължи и на така наречената „Климт мания“, която кара хиляди хора да се тълпят на всяка негова изложба по същия начин както милиони хора отиват в парижкия „Лувър” само за да видят „Мона Лиза“. Но да се омаловажа творчеството на Климт като модно увлечение е повече от несъстоятелно.

Густав Климт е роден в Австро-Унгария на 14 юни 1862 г. във виенското предградие Баумгартен. Баща му е бил гравьор. Густав е второто от седем деца. Семейството живеело бедно, но тримата му братя също стават художници. След като завършил начално училище на 14 години, той получил малка стипендия и започнал да учи във Виенското художествено-занаятчийско училище, което завършва през 1883 г, където усвоява класическите техники.

Още преди да е навършил 20 години, Густав, заедно с брат си Ернст, започват работа като художници на сгради в бързо разширяващата се Виена. Този период на разцвет и разкрасяване на града бил ръководен от художника Ханс Макарт до смъртта му през 1884 г. и остава в историята като „Виенски историзъм“. През 1986  г. Климт получава изключително отговорната задача да изрисува тавана на „Императорския театър“, за което получава голямо заплащане.

Дори и в ранните си, нека да ги наречем по-класически, платна Климт въплъщава новаторската си природа. Картината, за която се смята, че слага началото на зрялото творчество на художника, донесло му световна слава, е портретът на Соня Книпс, нарисувана през 1889 г. – време, в което сецесионът се заражда като част от архитектурното движение „ар нуво“.

Портрет на Соня Книпс, маслени бои (1889).

Портрет на Соня Книпс, маслени бои (1889).

За повратна точка в неговото творчество се смята посещението му в базиликата Сан Марко във Венеция. Богато украсените ѝ със златни мозайки стени вдъхновяват до такава степен художника, че променят изцяло творческия му поглед. Той решава занапред винаги да включва златния цвят в картините си. Така Густав Климт навлиза в своя „златен период“.

През 1897 г. Климт публично заявява в манифест, че старите художествени търсения и кръгове вече не могат да удържат напора на бързото развитие на световното изобразителното изкуство. Така художниците, подписали декларацията, обявяват, че повече не могат да следват естетическите си търсения колективно и ще продължават да се развиват самостоятелно като творци. Климт става основател и идеен център на новосъздадения творчески колектив на Виенския сецесион, в които се числят още художниците Оскар Кокошка и Алфонс Муха, скулпторите Джозеф Урбания и Франтишек Билек, архитектът Йозеф Хофман и др.

За визуално изражение на новото течение се смята картината на Климт „Атина Палада“, нарисувана през 1898 г. Произведения в стил сецесион започват да се излагат в прочутата виенска сграда, носеща същото име, чиято архитектура наподобява храм и също отразява концепциите на движението.

"Атина Палада" (1898). Смесена техника: златни листове и маслено бои.

„Атина Палада“ (1898). Смесена техника: златни листове и маслени бои.

През целия си живот Климт се проявявал като по-скоро мълчалив и саможив човек, който не обича да пътува. Рисувал по 8-9 часа на ден. След като получава своята слава, започнал да търси уединението на ателиетата си. Държал поне четири различни работни помещения във Виена, където остава да живее до края на живота си. Въпреки че има няколко деца от различни жени, а през целия си живот е бил смятан за ценител на женската красота и внимание, двете жени, който се грижат за него почти през целия му живот, са сестра му, която оценява високо работата му на творец, и неговата майка.

И ако все пак Климт има една важна жена в живота си, то това е Емили Фльоге. Силна жена, която държала собствен магазин за дрехи и, ако използваме езика на съвремието ни, била независима жена дизайнер, която успявала да се издържа сама повече от добре. Тя нямала нужда от мъж, за когото да се омъжи и който да я издържа.

Вероятно заради това в протеклите в продължение на повече от десет години отношения между нея и Климт двамата били по-скоро равноправни партньори и приятели. Нещо, което не може да се каже за другите многобройни връзки на художника. Емили била до толкова независима, че дори си позволила да сподели с художника, че не харесва портрета, който той ѝ нарисувал (една от неговите най-известни картините в момента) и той се видял принуден да го продаде на Виенския музей.

"Целувката" (1907-1908). Смесена техника - златни листове и маслени бои.

„Целувката“ (1907-1908). Смесена техника – златни листове и маслени бои.

Земният си път Климт приключва в началото на 1918 г. Получава тежък мозъчен удар и е приет за лечение. Фльоге иска да се грижи за него, но ѝ е отказано. Тя е единственият човек, когото Климт пожелава да види преди смъртта си. Смята се, че двете фигури в може би най-известената му картина „Целувката“ са израз именно на чувствата им един към друг, но и досега остава неясно дали двамата са имали любовна връзка, или не.

Това, което в най-голяма степен постига Климт със своите живот и творчество, е прилагането на практика на разбирането, че изкуството има нужда от свобода, но и всяко време има нужда от своето изкуство. Именно следвайки това разбиране, творецът успява да се превърне в един от най-известните художници на 20 век, а вероятно и в човешката история изобщо.

Да се усмихнем напук

Терапевтичната сила на изкуството

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :