Слушай

Всяка от сградите, за които ще стане дума сега, е проектирана така, че да осигурява самостоятелно на живеещите всичко необходимо, без да е включена в електрическата и водопроводната мрежа. Названието на този тип сгради е „ъртшип“ (англ. – earthship) и в свободен превод би означавало нещо като „земен кораб“. Вероятно с това название се търси аналогия с презокеанските кораби, които също като тези екологични домове предлагат на обитателите си всичко необходимо.

Идеята идва на Майкъл Рейнолдс през 1969 г., когато се мести да живее в Таос, Ню Мексико. Току-що завършил училище по архитектура, той се вдъхновява от телевизионен репортаж за увеличаващите се отпадъци и липсата на жилищно място. Майкъл първо започва да прави тухли, в които слага 10 използвани и завързани с тел алуминиеви кутии – четири сплескани и 6 в пълен обем. Така се получавали здрави и леки бетонови тухли. С тях той започнал да строи първите „къщи от боклук“ и медийното внимание не закъсняло, въпреки че те далеч не били на нивото на днешните „ъртшипи“.

В продължение на следващите десетилетия Рейнолдс усъвършенствал концепцията си, насочвайки се към използвани автомобилни гуми, соларни панели, термална маса и естествена вентилация. В момента неговите строители правят подобни къщи буквално по цялото земно кълбо и обучават хората да го правят навсякъде, където отидат. Ето до какви висоти са достигнали къщите от боклук на Майкъл Рейнолдс.

Материалите

111

Главните строителни елементи на „корабите“ са стари автомобилни гуми, напълнени с пръст, които след това се поставят плътно една до друга. Може на някого да му се види съмнително, но по думите на Майкъл Рейнолдс градежът е изключително солиден. Допълнителна устойчивост идва от това, че голяма част от сградата е вкопана в земята, което играе ролята на солидна основа и осигурява голяма изолация от студ и жега.

Освен че от тях стават чудесни тухли от пръст, старите гуми са идеален материал, защото са в излишък и са евтини. Само в САЩ има повече от 2.5 милиарда от тях, а всяка години се изхвърлят още 2.5 милиона. В този смисъл на гумите може да бъде гледано като на  природен ресурс. Използването на бутилки и кутии е въпрос на предпочитание и наличност, но те присъстват под една или друга форма във всеки еко дом.

Отоплението

3

Може би най-важната черта на тези екологични къщи е, че се охлаждат и отопляват независимо, без да използват електричество и каквито и да е горива. Вместо това къщите се загряват от слънцето и акумулират топлина. Тук отново на помощ идват дебелите им стени, които са чудесни изолатори, но и могат да излъчват топлина. Този процес е познат още като термална маса – всяко жилищно помещение трябва да е обградено от три дебели изолиращи стени (всяка една от гумите тежи повече от 100 килограма), а южната му страна да е изцяло стъклена.

Слънцето навлиза през нея и нагрява стените и пода, които впоследствие играят ролята на термална маса, излъчвайки обратно акумулираната топлина. През топлите месеци пък, когато слънцето напича от високо, къщата остава хладна заради дебелите си, пълни с пръст стени, но и защото голяма част от нея е под земното равнище. В екстремно топли места може да се използва и вентилационна тръба, която се вкопава под къщата, за да може, използвайки естествена конвекция, да вкара хладен въздуха от по-голяма дълбочина.

Енергията

6

Всяка от къщите има със своя „електрическа централа“, захранвана от фотоволтаици и снабдена с батерии, контролно табло и токопреобразуватели. Основата характеристика на тази система е, че е с ниска цена и се проектира специално за нуждите на всеки дом, така че да намали възможно най-много разхода на енергия. За това способстват и енергоспестяващото осветление и специално проектираните хладилници, както и фактът, че къщите не използват електрическа енергия за отопление и охлаждане.

Разчитайки основно на естествена светлина денем и високотехнологични крушки нощем, всеки „ъртшип“ използва около 25% от енергията, нужна за поддръжката на един конвенционален дом. Повечето домакинства ще могат спокойно да посрещат ежедневните си нужди с около един киловат на ден, генериран от слънчевите панели. В райони с по-малко слънчева светлина е възможно добавянето и генератор, работещ със силата на вятъра.

Водата

5

Основен източник на вода са дъждът и снегът. Водата се събира от покрива на къщата и се съхранява в пригодени за целта резервоари. Всеки квадратен метър покривна площ превръща два сантиметра и половина дъжд в около осем литра вода. Веднъж попаднала в цистерната, водата се пречиства допълнително с филтри и се изпомпва към соларна нагревателна система, където достига и нужното налягане. Така тя става годна за къпане, миене на съдове и пране.

Използваната вода пък се насочват към вътрешните растителни клетки. Растенията усвояват нужното им количеството, а останалата част се филтрира по естествен начин от тях и отново се събира в резервоар, за да се използва още веднъж за нужди като промиване на тоалетна (това е около 40% от водния разход на едно домакинство). Накрая тази вода отива в септична яма, от която след пречистване се изпраща към специално пригодени за целта външни растителни клетки. Така всяка капка дъждовна вода се използва четири пъти, за да може всеки еко дом да не се нуждае от кладенчова вода или свързване с водопреносна мрежа.

Храната

7

Последната иновация при тези екологични домове е възможността храната да се отглежда вътре. Екип от ботаници е избрал най-подходящите култури, които могат да бъдат отглеждани с пречистена мръсна вода, и на тази база е изградил вътрешните растителни клетки. Също така са изработени висящи саксии с хидропонни растения, които уплътняват допълнително неизползваното вертикално пространство във външните оранжерии. В тях пък има възможност за отглеждане на абсолютно всички стопански култури, характерни за дадения климат. Най-високотехнологичните къщи предоставят и възможност за отглеждане на риба в пригодени за целта контейнери.

ВСИЧКО