Джем сешън без край

Да създадеш документален филм за съвременен български музикант не е никак лесна задача. С нея се нагърбват режисьорът Борислав Колев и сценаристката Мария Ландова.

Главният герой на филма им “Jam Session” е фигура, достатъчно добре позната на музикалните ценители – Николай Иванов-ОМ. Дали екипът се е справил добре със своята задача?

Най-красноречивия отговор на този въпрос вече дадоха зрителите – „Jam Session” спечели наградата на публиката на фестивала за документално кино Master of Art ’2018. Вече ви запознахме с Мария Ландова като сценарист на филма „Окото на минотавъра“, сега обаче ще си поговорим с нея за музика.

Трудно ли се прави филм за такава космополитна личност като Николай Иванов? Какво ви накара да се насочите точно към него?

Николай Иванов-ОМ е композитор на предпоследните два филма на „Прожектор“ и герой на последния. Той е изключително талантлив човек с много дарби. Напълно отдаден на това, което прави. Едновременно високоорганизиран, концентриран и вглъбен. Космополитен в истинския смисъл на тази дума и гражданин на света като начин на живот.

Художник по образование и музикант по призвание, Николай съчетава и съумява да съвместява двата си таланта като прави ритмични, музикални картини и стенописи, и многоцветна, орнаментирана със сърма и старо злато музика – уърлд джаз. Изтръгва звуци от различни краища на света – отлежали и консервирани във времето, които събуждат паметта на кръвта, сгряват и въздигат душата.

И да отговоря конкретно за трудностите. Трудно се прави кино в България. Документално – още по трудно. То няма шанс да се разпространява в кината, защото няма публика и дистрибуторите не го искат. В този смисъл – остава встрани, защото няма партньори в опитите му да стигне до своята публика.

Впрочем, тъкмо партньорството е темата на “Jam Session”, защото джаз означава преди всичко взаимодействие и синхрон между различните гласове на инструментите и певците. Трудно е да хванеш деликатното люшкане между върховното напрежение и радостта от резултата – така характерно за работата в екип.

Героите ни реално съществуват в един постоянен jam session не само когато свирят. Животът все повече изисква от всички нас да сме виртуози на импровизацията.

32253692_1673988602637704_5525135934909054976_n

Как Николай възприе идеята да бъде направен филм за живота му?

Николай се съгласи, иначе нямаше да има филм. Жанрът филм-портрет на конкретен човек, който е напълно завършена личност и има ясно изградена представа за себе си, съвсем не е лек. Като художник мога да кажа, че портретуваният често не се разпознава изцяло, защото не отчита, че това е субективен акт на друг човек към него, друг поглед, от друг ракурс.

А Ники е художник и отлично разбира това. То и огледалото не показва точно какъв си – показва, ама огледално, обърнато. Не говоря за парадните портрети, които са ретуширани, преднамерено разкрасени – това е жанрът, който съвсем не ни занимава.

За екипа ни с Борислав този тип „творчески портрет“ с дитирамби е органично чужд, защото е статичен, телевизионен и външен. И филмът е далеч от претенцията, че прави пълен портрет на героя, който има стотици проекти зад гърба си и още толкова му предстоят. Директно затъваш!

Нашите филми като формат и идея хващат човека middle of the road. В процес. Желанието ни е да правим кино като през реалните хора, които показваме, да инфилтрираме идеи, които са актуални и ни вълнуват. Не „вярността с оригинала“, но не и стилизирания – сресан и напудрен герой, а образът, който се ражда в развитие, в ситуации – директно пред камерата. Ние търсим и следваме копнежа на героите – енергията, която ги движи, трудностите, колебанията, мечтата и борбата по пътя към нея. Не лакираме CV-та!

Това са нещата, които ни мотивират, когато тръгнем към нов проект. Да видим героите от необичаен ъгъл, да потърсим дълбочини които обичайно остават скрити. Така са създадени и предишните документални филми на „Прожектор“ – с режисьор Борислав Колев – „Стоичков“, „Салто мортале“, „Окото на Минотавъра“. Такъв ще бъде и следващият – „Рокендрол“, който е в процес.

32191469_1673988325971065_9169477576043790336_n

Какво отличава ОМ от всички останали български групи?

Групата ОМ е първият проект на Николай Иванов, още през 80-те. Оттогава нещата доста са се променили. Много хора са минали през формацията, но името ОМ остава като запазена марка на фронтмена и композитора. Както и саундът, който се движи или гравитира около уърлд джаз стила. Николай непрекъснато е в състоянието „джемсешън“. Постоянно свири в берлинските джаз клубове с различни артисти от различни страни и континенти

„Jam Session“ проследява акцентирано работата му по един друг негов проект -„Болкан ханс“, който също е уникален. Разбира се в Jam Session става дума и за група ОМ, виждаме и някои от членовете в действие, има ги и в архивните кадри.

Тук е важно е да се каже, че във филма ни има повече от един герой. Това са хората от „Болкан ханс“, които са също много интересни. Този проект на Ники събира музиканти от различни етноси, с различна възраст, образование, вкус и начин на изразяване, но също така много талантливи и самобитни.

Това са ромският виртуозен цигулар бате Венци Такев – на 70 години, младият Скилър – двукратен световен шампион по бийтбокс, ромският майстор на гайди и тъпани – Кольо от Стрелча. Филмът проследява един малък участък от техния общ път, от тяхната обща биография, която е на повече от 9 години.

Избрахме този проект, защото нагледно показва какъв трябва да бъде съвременният човек – гъвкав, толерантен, добронамерен и да може да работи продуктивно с толкова различни хора. Обичам музиката, която се ражда от тяхното сътрудничество, защото е многоетажна – чувствена и мощна. Идва от изворите, смесва се като лава, вдъхновява и покорява.

32231157_1673987915971106_7427273299861700608_n

Кои бяха водещите нишки в изграждането на сценария на Jam Session?

Да се напише сценарий за документален филм е деликатна работа, с много специфики. Освен задълбочено проучване на героя и „обектите“, трябва през цялото време да се мисли за темата – онова, което ни интересува, което е важното за нас. Да се предвидят, доколкото е възможно, базисните ситуации в самия жив живот, от които можем да извлечем нужните ни детайли, така че да са по посоката на идеята – да я обогатят, да я развият. Да дадат енергия и плътност на филма.

Животът винаги е по-богат и от най-хубавия сценарий. Случват се и изненадващи обрати, които налагат промени. По-често промените са за добро. Добрият сценарий за документален филм е отворен. Той допуска и предвижда изненадите и е готов да се промени. Сценарият е канавата, по която се планират снимките, но по време на самите снимки могат да се очакват изненади и те се случват.

После, по време на монтажния период, в който единствен шеф е режисьорът, той отново структурира заснетия материал, следвайки водещата тема. Често готовият филм е доста различен като сюжет от сценария, но винаги носи неговия дух. Винаги извежда до желаната идея – по-добре или не дотам добре.

В този случай резултатът е много по-добър от проекта. В сценария няма как да включиш музиката, забавните диалози и случките, които просто не могат да се измислят. Човешката фантазия е недостатъчна за да постигне многообразието на живота.

В нашия филм има три водещи нишки, които се преплитат: линията на пътя, човешките отношения и музиката. Пътят – постоянното движение на героя във времето, чрез спомените и в пространството – при пътуванията му.

Композиционно филмът ни се придържа към формулата „роуд муви“ – започва и завършва във въздуха, над облаците, където преминава голяма част от живота на Николай Иванов, прелитайки между София и Берлин, и на още много места по света. По средата се движим с неговата кола по туровете на живота му.

Човешкото общуването между героите, които са различни като „орел, рак и щука“, както казва самият Ники във филма, е нещото, което беше особено важно за нас. А третата линия, това е самата музика, която се оказа и най-най-главният герой. Тук тя е и средство, и цел…

dfd7a5bd791de388123d75ccba2fcb2d3071bcc6

Режисьорът на филма Борислав Колев казва, че сте опитали да направите филм за границите и тяхното преодоляване. Какво преодоляхте вие самите докато заснемахте филма?

Като по-умен, режисьорът се изразява пределно лаконично и много точно. Всички граници подлежат на преодоляване – тези между континенти и държави, тези между хора с различен произход и социален статус. Киното дава възможност да прекрачим дори безмилостните окови на историческото и астрономическо време, в което сме зазидани.

Съществуват и невидимите, вътрешни рубикони на героя, в които той зорко пази личното си пространство. Тук слагам и самоограниченията на публиката. Това са прангите, които хората си налагат, следвайки своите предразсъдъци. Такава – доста непроницаема – граница е вкусът, предварителната нагласа за приемане или неприемане на даден тип музика, към определени жанрове, хора. Това всичкото са пречки-прегради пред възприемането на едно произведение, а ние се опитахме да ги преодолеем и дори в известна степен се справихме.

„Jam Session“ получи висока оценка от публиката, с какво успя да я докосне?

На първо място слагам музиката. Тя е нашият посланик. Тя е тази, която съумява да счупи бариерите на бетонирания елитарен вкус за да съумее зрителят да стане от ушите си, да отвори сърцето си и да я чуе, защото тя идва до нас от много далече. Пътува и във времето, и в пространството, като нашите герои. Чрез музиката, която правят, героите ни стават близки и разбираеми.

Тя, музиката, е агентът, който ги сближава и помежду им. Талантът и изкуството са мостовете между хората. Талантливите хора преодоляват бариерите, когато правят нещо общо. Общата цел и общата обич сближават.

Другото което въздейства на зрителите е директният, динамичен монтаж, силната композиция, вълнуващата визия, която филмът има благодарение на оператора Пламен Герасимов. Автентичността на диалозите и случките. И фактът, че режисьорът остава верен на себе си и на общия ни възглед за правене на кино, което да е разбираемо за всички. Кино, в което всеки може да открие нещо интересно, реагирайки към филма през собственото си ниво на любопитство и информираност.

Приятно ни е, че с „Jam Session“ спечелихме Наградата на публиката на Международния кинофестивал Master of arts – един чудесен фестивал с облик, в който бяхме в компанията на световни филми с награди и номинации от престижни фестивали.

Това ни мотивира да продължим да работим и че посоката ни е вярна.

12-05-28-13397_1

Продължава ли джем сешънът и в каква посока?

Правенето на кино е екипна работа. Взаимодействие на различни хора с всичко, което произтича от това. От кефа при общото вдъхновение, до крамоли и скандали. Пълна програма! И понеже никога не знаеш какъв ще бъде крайният резултат, докато не гледаш филма на голям екран, с публика, то този процес е аналогичен на тръпката от неизвестното, която се случва по време на голямото смесване при джем сешъна.

Нашият филм вече преживя първата си премиера на международния фестивал – при пълен салон. Преживя и втората – в кино Одеон, а през юни ще го представим във Фестивалния комплекс на Варна, заедно с „жив“ концерт на Ники ОМ и приятели, което вярвам, че ще се превърне в празник, във вълнуващо събитие. Тепърва ще тръгне и по други фестивали. Надяваме се, че ще бъде показан и по БНТ, така, както многократно се въртят и предишните филми на „Прожектор“.

За кой друг български музикант бихте направили с Борислав филм?

И понеже въпросът е за филми за български музиканти- Борислав  Колев е автор на проекта и е сценарист на бъдещия игрален филм за големия световноизвестен виртуозен цигулар Васко Абаджиев (1926 – 1978), известен като българския Паганини.

Епичното платно „Белези“ е за невероятния музикант и драматичната му съдба в едно безмилостно време. Обаче реализацията на такъв мащабен проект с епоха и снимки по света струва много пари и финансирането от Националния филмов център е крайно недостатъчно.

Нужни са и чужди копродуценти, а това удължава и усложнява процеса на производство. Филмът е в най-мъчителната продуцентска фаза – търсенето на средства.

В огледалото на "Сатирата"

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :