Позитивна меланхолия по бретонски

Share

×

Над три десетилетия регионалните езици във Франция имат своите бардове, превърнали още с първите си албуми локалните мелодии в глобални химни. Някои от тях са редовни гости на плейлистите ни.  Достатъчно е само да споменем корсиканците „И Муврини“ и „А Филета“, баска Пейо Сербиел и бретонците Алан Стивел и Денез Прижан.

Последният албум на Денез отново прехвърля мост и към друга силна страна на френската сцена – електрониката. Заглавието е двуезично и в превод означава „Хиляди пътища“.

Festival de Cornouaille 24 7 2014

Festival de Cornouaille 24 7 2014

По тях акапелата на Денез постепенно е обгърната от атмосфери на мъглива тайнственост и извечни традиции, включително една легенда изпята на френски, за случая преиначена с хепи енд.

Инструментариумът е разнообразен и съвсем на място, включително и нетипичния канун. Аранжиментите са завладяващи, без да изместват вокала от центъра на вниманието. Колаборациите са повече от успешни – пианото на Ян Тиерсен и естетския клип са само един от примерите за това.

Досегашните записи на Денез с кларинета на Луи Склавис и вокалите на Мари Бойне и Лиза Жерар в „Irvi“ (2000), заигравките му с боса-нова китара и ханг, гръцките химни и андалуските звучности в „An enchanting garden“ (2015) са показателни, че подобно на съвременното фламенко, световни джазмени и търсещи музиканти продължат да се вдъхновяват от гверца (разказаните истории) и кан-ха-дискана (песните за танцуване).

Ще ми се да вярвам, че казаното от Денез за смисъла на албума като крайна точка на следваните от него пътища, е само моментно откровение.

9a60b9c6f881668625da4ae459089778

25 причини да разлюбите ABBA и 3 да се влюбите отново в тях

Ерата на Водолея?

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :