Вертикалните гори

City of Toronto planning/ Brisbin Brook Beyno/Public Domain

City of Toronto planning/ Brisbin Brook Beyno/Public Domain

Идеята, за която ще си говорим сега, е много проста – след като в градовете е нужно да се отделя повече място за бетон за сметка на зелените площи, не може ли да се измисли начин, чрез който дърветата да заживеят заедно с бетона? Сградата „Боско Вертикале” („Вертикалната гора“) в Минало е първата сграда в света, която се опита да даде положителен отговор на този въпрос.  Тя е построената през 2011 г. по проект на италианския  архитект Стефано Боери  и е може би една от най-популярните съвременните сгради в Европа.

Оказва обаче, че известността ѝ я превръща в нещо като модата.  Все повече фасади на Стария континент, но и в Америка и Азия се превръщат в места, на която започва да се появява истинска растителност. В началото скептици на идеята сгради да се превърнат в почти естествени домове на растителност са много. Много хората смятат, че кислородът, който произвеждат тези растения, ще е несравнимо по-малко от замърсяването при самия строеж, че растенията няма да могат да оцелеят на тези нетипични за тях меса, че идеята, че тази растителност ще привлече птици и насекоми, които ще формират нещо като екосистеми в сърцата на големите градове е по-скоро утопична. Някои от критиците на подобни проекти дори стигат по-далеч и ги определят като псевдоекологични опити да се хвърли прах в очите на обществеността. Да се покрият бетонът и желязото с неестествена растителност, която по никакъв начин няма да промени вредата и замърсяването от подобен тип жилищни мастодонти в градовете.

City of Toronto planning/ Brisbin Brook Beyno/Public Domain

City of Toronto planning/ Brisbin Brook Beyno/Public Domain

Отговорите на тези въпроси все още не са намерили еднозначните си отговори, но по всичко изглежда, че тези сгради наистина се превръщат в мода, защото и канадскияt град Торонто скоро ще има своята първа сграда от типа вертикална гора. Проектът е на архитектурната компания „Брисбейн Бруук Бейонон”.  Идеята обаче е това да не е просто сграда с дървета по нея, а по-скоро екологичен проект, осъществен съвместно с Робърт Райт  – декан на факултета по науки за горите към университета в Торонто, и професор Джон Даниелс от факултета по архитектура и ландшафт.

Според  двамата учени  мястото на всяко дърво ще бъде изчислено точно със специално разработена от университета компютърна програма. Освен това се предвижда развитието на дърветата и формираните около тях екосистеми да се следят в продължени на 10 години, за да могат данните да се използват при строежа на подобни комплекси в бъдеще.

Насочвайки усилията си към тази сграда прототип за Канада, учените се надяват да разберат какви са силните и слабите страни на подобен тип проекти по принцип.  Основната им задача е не да накичат една сграда с растителност, която просто да се подменя, ако по някаква причина умре,  а да се разработи ефективен начин, по който тя не само да оцелява, но и да се развива самостоятелно.

По отношение на скептицизма около подобен род проекти и съмнението, че зелената дреха, която си обличат тези сгради, е по-скоро маркетингова стратегия,  пред  изданието „Торонто Стар” професор Райт заявява следното:  „Тези сгради се проектират и строят с огромен професионализъм. Вярно, че е архитектите си умират да слагат зелени неща по фасадите на сградите, но в случая с проекта в Торонто всичко се прави с умисъл и определена цел. Архитектурната и климатична обстановка в града е такава, че ние трябва бързо да измислим решение, което да е втъкано в самата структура на града”.

City of Toronto planning/ Brisbin Brook Beyno/Public Domain

City of Toronto planning/ Brisbin Brook Beyno/Public Domain

И все пак професор Райт си дава сметка, че огромна част от стойността на проекта се крие в неговото метафорично значение. Макар облика на сградата да черпи вдъхновение от горите,  тя далеч не може да изземе екологичната функция на една истинска гора. Нейната цел, освен да увеличи биомасата и растително разнообразието в големия град, е да попречи на хората да загубят чувството за свързаност с природата и да не се превръщат в номади, живеещи в безкрайни бетонови пустини.

Планира се сградата да бъде построена в част на Торонто, позната като „Дизайнерската улица”.  Тя се намира „Йорквил”  – един от централните квартали на града.  Популярна е с това, че на нея се намират пет от сградите на известия архитект и дизайнер от канадско-израелски произход  Якоб Игра. Той се превръща в архитектурна икона през 80-те години, когато се наема да реставрира пустеещи сгради в сърцето на града и да ги превърне не само в жилищни комплекси, но и в притегателен център за строителни и проектантски фирми с авангардни идеи.

Да се построи сградата именно там няма да е никак лесна задача, защото трябва за това да се получи разрешение от общността. Пред проекта обаче има и други трудности – освен голяма сума нужна за строежа, сградата ще има и високи разходи за поддръжка, което неминуемо ще възпре много от евентуалните купувачи.  Екипът на проекта обаче е сигурен, че такива купувачи ще се намерят, защото, според тях, в Канада има много заможни хора, които ги е грижа за зеленото бъдеще на градовете.

Сградата има и още една важна мисия – всички технологии, които бъдат разработени и вложени в нейното построяване, ще бъдат достъпни за всяка следваща сграда от подобен тип. А след като изчисленията, проучванията и опитите вече веднъж са направени, цената на повторното им използване ще е драстично по-малка.  Така нейните създатели се надяват да осъществят своята мечта – в бъдеще бетонът в градовете да отстъпи мястото на зеленина.

Завръщането на ловния сокол

Нов живот за старите джапанки

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :