Голямата палмова инвазия

raw-3606079_960_720

Отпускарският сезон тече, покрай него една плашеща новина остана без особен обществен отклик – през 2017 г. във вид на сирене сме изконсумирали 12 000 тона палмова мазнина.

„В последните няколко години българите все повече купуват продукти с палмово масло. Това се случва въпреки влязлата в сила наредба, която забранява производството на имитиращи продукти и влагането на палмово масло в млечните продукти в мандрите“, алармира Иван Грънчаров от Асоциацията на млекопреработвателите.

По думите му, основният фактор, поради който производителите прибягват към употребата на палмово масло, е липсата на българско мляко. Повече от 20% от млякото се внася и то на по-висока от изкупната цена в страната. Броят на млекопреработвателните предприятия е близо 260, като от тях 30-40 фирми използват растителна мазнина, твърди експертът.

gerferf

Доколко ние, потребителите, сме информирани за палмовото масло и вредите от него за здравето?

Палмовото масло е органичен продукт, получен от месестата част на плодовете на маслената палма (Elaeis guineensis). Тя вирее в тропиците на Западна и Централна Африка, но най-голямото производство е в Малайзия и Индонезия. Плодът на маслената палма е костилка с размер на слива, заобиколена от сочен влакнест околоплодник, който е основният източник за получаване на палмово масло.

Близо 80% от маслото се употребява за храна – за пържене и овкусяване на ястия. В хранителната промишленост го прибавят в сладолед, шоколад, чипс, тестени и сладкарски изделия, замразени полуготови или готови продукти. Останалото количество масло се прибавя в козметични и миещи препарати, за производство на биотопливо, а така също и за технически цели.

jkhjhj

Най-спокойно можем да наречем палмовото масло трудноусвояемо. То се смила по-трудно, тъй като неговата температура на топене е по-висока от тази на човешкото тялото. По-големият проблем е, че освен в млечните продукти, палмовото масло влиза в състава на голяма част от полуфабрикатите и пакетираните храни – сладкиши, бонбони, чипсове. Фритюрниците в ресторантите за бързо хранене също работят с многократно използвано палмово масло.

„По време на рафинирането на палмовата мазнина, при високата температура се получават вещества с канцерогенен потенциал за хората, установява се невротоксичност по отношение на бъбреците. Този ефект е особено изявен при по-младите хора, при кърмачетата. Това поставя на съвсем друга плоскост възможността за използването на рафинираното палмово масло в хранителните продукти.

Това е най-евтината и широко използвана мазнина при производството на храните. Нейното влагане в храните е сериозен здравен проблем. В по-напредналите страни при производството на маргарин се прилагат нови технологии за смяна на консистенцията на растителните масла, които се използват за тяхното производство. Те не се хидрогенират, за да се втвърдят и да се получат трансмастни киселини, а се използват други технологии, например на принципа на центрофугирането, с което също се постига по-твърда консистенция.

На практика това са т. нар. полиненаситени маргарини, които се препоръчват навсякъде по света – вместо традиционните маргарини, богати на трансмастни киселини и на палмово масло“, твърди проф. д-р Стефка Петрова, специалист по хранене в Националния център за обществено здраве и анализи.

butter-186909_960_720

Има ли екологична и социална страна производството на палмово масло?

Според специалистите, работещи по проекта „Промяна в доставките“, ситуацията в плантациите за палмово масло прогресивно се влошава. Основните области за добив на палмово масло са в Индонезия и Малайзия, които съвкупно произвеждат около 85% от световното предлагане.

Все повече се създават големи търговски плантации в Западна Африка и Южна Америка. Високите добиви от хектар са една от причините палмовото масло да е атрактивна и доходоносна култура не само за големите комерсиални плантации, но и за дребните фермери. Те обаче нямат опит и средства да създадат плантация и са им необходими оперативни ресурси.

FILE PHOTO: Workers collect oil palm fruits at Felda Sungai Tengi Selatan plantation in Sungai Tengi

Почти 70% от палмово масло се добива в огромни плантации, които често могат да достигнат хиляди хектари. Те се управляват от местни и интернационални компании, в много от случаите са притежание, или имат договор с някои от големи дистрибутори на палмово масло. В Европа палмовото масло се внася и изнася не само като суровина, но и в преработен вид – като готови продукти или компоненти.

Във всеки един съвременен супермаркет има палмово масло в повече от половината продукти – маргарин, печива, замразени картофи и пица, супи и бульони, сосове и пр. Средно на глава от населението използваното в хранителни продукти палмово масло е над 7 кг годишно. Когато се добави маслото, използвано в потребителски стоки (храна, козметика, перилни и почистващи препарати), количеството достига 13 килограма.

fghf

Според Световната организация по прехрана и земеделие (FAO) през 2014 г. са произведени над 342 млн. тона в световен мащаб. Ежегодното нарастване на производството води до последствия за много общности в основата на веригата на доставки.

Сред екологичните проблеми, според местните хора, са изсичането на джунглите, пресушаването на торфищата, пожарите, огромното потребление на вода и замърсяването на реките от маслобойните. Например, жителите на село в провинция Бенгкулу, регион Селума, Индонезия, са свидетели на изчезването на горите, където те са отглеждали царевица, ориз и манго.

Жизненоважният за тях ориз не може повече да бъде отглеждан, дори и в съседство до плантациите, защото маслодайните палми имат нужда от толкова много вода, че растенията по нивите остават на сухо. Сега селяните са изпаднали в безнадеждна ситуация – добивите от техните посеви стават все по-малки, трябва да купуват все повече основни хранителни продукти, а в същото време компаниите в бизнеса с палмово масло не им дават работа и доходи.

kjghj

Нещо повече, социалните проблеми включват преместването на дребни селски стопанства, дискриминационни практики при наемане на работници от местното население, опасни условия на труд, ниски надници и много тежка работа.

Проучване показва, че в една от най-големите плантации за палмово масло в Малайзия, собственост на IOI Group, една трета от интервюираните работници получават надници в зависимост от изпълнението.

Тези суми са под задължителната минимална надница в Малайзия, която е 900 малайзийски рингита (198 евро) месечно, или 34,63 рингита (7,6 евро) дневно, което означава, че са недостатъчни за основните им жизнени нужди.

Smallholder shows the harvested palm fruit, Musim Mas palm oil p

Снимки: pixabay.com

 

Всичко, което знаем за електронните цигари

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :