Не само за музиканти

В разгара на бибопа, но и на желанието за равноправие на чернокожите музиканти, звездата Дизи Гилеспи кани в студиото съмишленика си със светла кожа и тъмни навици Стен Гец. В компанията на не по-малко ноторните Джон Люис (пиано), Сони Стит (алт), Хърб Елис (китара), Рей Браун (бас) записват от раз провокативния aлбум „For Musicians Only”. Каква е музиката само за музиканти и различна ли е тя в другите култури (бразилска, афро, европейска), участващи в правенето на този мелтинг пот, наречен джаз?

Да живееш на музикален остров

Какво ли е да живееш на музикален остров?

Достатъчен е бърз поглед върху първата половина на албума, където след свободната за импровизации от тримата солисти (Гилеспи, Гец и Стит) тема „Би-боп“ на Дизи, идват „Очи чёрные“ – римувани две години по-рано от Сачмо с „Калифорния“. Продължението е базираната на “I Got Rhythm” композиция на Дизи “Wee”.

Живее ли се тук или само се работи?

Живее ли се тук или само се работи?

Освен традиционен етиопски груув, на почит в пънк-джаз канала на Бинар, предлагам афро-прочита на класическите термини „камерна“ и „нощна музика“ от майстора на кората Балаке Сисоко и френския челист и основател на „Бумчело“ Венсан Сегал.

Френски блуз (Лиан Фоли) и суинг („Арико руж“) артисти преправят бивши рок-химни на 60-те и 70-те за музиката, която обичат, запазвайки бунта им.

Музика, за да се чувстваме на свобода.

Музика, за да се чувстваме на свобода.

Подобно е и влиянието на големите в босата върху Роберто Менескал и Маркос Вайе, които се включват активно в отбелязването на нейната 60-а годишнина. Музиката събира музикантите с не-музикантите и всъщност от последните зависи не малко как се чувстват тези, които я правят. А какъв по-хубав празник от споделеният? Нарочният ни плейлист е за поне един час от него! Нашият стил е нашата музика и нашата музика – това е нашия стил.

Моят стил е моята музика. (И обратното.)

Моят стил е моята музика. (И обратното.)

Дард?

Джазнавур

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :