Една библиотека на 130 години

11/10/2018

43500585_176811113221216_4240158612745355264_n

Всекидневно минаваме край Софийския университет „Св. Климент Охридски“, но рядко забелязваме неговата красота. Сградата на Ректората е една от емблематичните архитектурни гордости на столицата.

Не по-малко интересна е Университетската библиотека. Тази година тя има юбилей – става на 130 години! По този повод доц. Владислав Господинов преподавател във Факултета по педагогика, откри своя фото изложба. Освен неговите кадри, направени през последните години, в експозицията присъстват и редки архивни фотографии – дело на Божидар Карастоянов.

Какви спомени имаш от първото си посещение в Университетската библиотека? С какво те впечатли?

Първата ми среща с библиотеката беше в първи курс и беше много студена в буквалния смисъл на думата – през зимата на 1997 г. Тогава, поради всеобщата криза в страната, в сградата също нямаше отопление, но въпреки това беше пълна с читатели, дебело облечени, с шапки, шалове, с ръкавици, премръзнали, но четящи и пишещи. 21 години по-късно нещата изглеждат по-различно.

Библиотеката – съхранена, но и модернизирана, е в центъра на честването на 130-ата си годишнина и на Алма Матер. И това е напълно логично – университет без библиотека няма как да съществува. Част от тези прояви е и фотоизложбата „Университетската библиотека през обектива на двама фотографи“.

43496494_1718803341576190_8064271513123028992_n

Тя включва около 35 мои цветни фотографии и няколко черно-бели архивни кадри от Божидар Карастоянов (1903 – 1956). Така се оформи едно своеобразно партньорство през времето и пространството – чрез моста на фотографиите на библиотеката. Карастоянов усъвършенства уменията си в Париж и е част от най-старата фотографска фамилия в България, а заедно с това и придворен фотограф.

Кадрите, които прави, са от 1934 година –  по повод откриването на сградата на библиотеката, на което присъства и Н.В. Цар Борис III, Н.В. Царица Йоанна и др. За съжаление, през следващите повече от 7 десетилетия са правени само снимки на завършващи випуски, подредени на стълбището, а също и на служители в кабинетите. Липсват кадри в по-общ план или по-детайлни такива.

43515983_347390189340376_6438328651569168384_n

Как реши да направиш фотоизложба, посветена на библиотеката?

Отговорът е – един повод и много други причини. Поводът е навършващите се на 29 октомври 2018 г. 130 години от създаването на първата университетска библиотека в България. А причините са наистина много: сградата, освен една от най-красивите библиотечни сгради (според  една от класациите е на 25-то място в света и на първо в страната), сама по себе си има и изключително интересна архитектура.

Без компютър и други модерни за нас инструменти, „въоръжени“ с въображението и майсторството си, архитектите – професорите Димитър Цолов и Иван Васильов, както и строителите, създават творба, която и днес възхищава.

Предизвикателство при заснемането на сградата е много малкото, недостатъчно отстояние спрямо околните сгради – библиотеката е сгушена сред разперената като птица сграда на Ректората на Алма Матер и дома на първия ректор – проф. Ал. Теодоров-Балан.

43494470_177286696518689_6301715753452175360_n

Преди построяването на Южното крило на Ректората от стълбището й се е разкривала прекрасна панорама към Витоша. Днес то е отново така зорко пазено от двата лъва, държащи сфери-символ на универсалното знание (автор на лъвовете е скулпторът проф. Любен Димитров).

Нетрадиционните черти на сградата – приблизителен квадрат с ротонда в средата, свързана с коридори в четирите посоки, а между тях т.нар. английски двор и извитите форми на фасадата, са в състояние да променят фотоканоните.

Интериорът е не по-малко впечатляващ и създава чувство за изключителен уют. Но неповторимото усещане за тази библиотека произтича и от това, че въпреки превратностите на времето, тя е съхранена като материална база и традиции от хората, работили и работещи за нея. Заедно с това по елегантен начин са вписани най-новите тенденции в библиотечното дело – и като технически възможности и като подходи на работа.

43450476_1858809067569616_1126253266686967808_n

Какъв беше подходът ти към заснемането на кадрите? Кой ти помогна при осъществяване на идеята?

Цветните фотографии, включени в изложбата, са направени през последните 10 години и в движение, напълно естествено, т.е., без някаква предварителна подготовка, за да бъде „хванат мигът“. Снимал съм при всякакви условия – през деня и през нощта, в сняг и в слънце и т.н.

Основната идея в сюжетния замисъл на изложбата е движение чрез образите през пространствата – отвън (фасадата), навътре – през читалните, до хранилищата и през времето – от вчера към днес. Кадрите не са обработвани със специализиран софтуер – противник съм на употребата му, тъй като фотографията е сама по себе си друга реалност, която няма нужда от някакво надграждане, особено когато става въпрос за подобни по-класически изложби.

За мен намеса е допустима само от гледна точка на това, да се приближи и да е максимално съответен на реалността кадърът. Или много видимо се различава от реалността с оглед определен художествен ефект. Другото подсказва за недобре свършена работа от страна на фотографа, но е и измама спрямо зрителя.

43408802_531866140590828_4864305523647840256_n

Също така, много държа на текста към кадрите – тандемът образ-слово, който помага за постигането на цялостно въздействие. Изложбата не би могла да стане реалност без вдъхновяващото партньорство на екипа на Университетска библиотека, ръководен от директора доц. д-р Анна Ангелова.

След като изложбата беше експонирана в централното фоайе на Ректората, предстои да бъде изложена и в други университетски сгради в София и в страната по време на юбилейната 2018/2019 академична учебна година.

Познават ли студентите историята на библиотеката? Как възприеха фотографиите?

Да, студентите-читатели, не само използват само прагматично функциите на библиотеката, но я възприемат като свой дом – буквално. Много от тях прекарват по цели дни, а дори почти и нощи, за да подготвят дипломна работа, дисертация, реферат или друг проект, върху който работят. А работното време е удължено – до 23,00 часа.

Свободни места в студентската читалня през деня трудно могат да бъдат намерени. Във фоайето на сградата често се организират изложби, немалка част от тях посветени на различните книжни сбирки, на пътя им към библиотеката и през времето, хората, които са свързани с тях и т.н.

Важното е да има желание, тогава всичко се научава, но читателите ни са любознателни като цяло. А относно реакциите на читателите по отношение на изложбата – получих много положителна обратна връзка от няколко от тях, но особено впечатляващи бяха случайно дочути реплики от посетители. Като цяло, основното впечатление е, че добре познатата сграда на библиотеката е представена чрез фотографиите по начин, който не е гледан от публиката до момента.

43548860_576660466086422_7013952576739606528_n

Университетът има богато архитектурно наследство. Какво би те провокирало да направиш нова фотоизложба, свързана историята на Алма Матер?

Сградата на българската Алма Матер (но и други университетски сгради освен Ректората, с който се асоциира най-често Софийският университет) постоянно ме провокира и вдъхновява. Привлича ме нейната външна и интериорна естетика и малко известните, дори тайни места в нея.

Тя е различна не само заради сезоните, момента от деня, но и поради хората, които я обживяват, за които тя е своеобразен декор за учене, четене, преподаване, административни, технически, културни и други събития. В този смисъл материал има предостатъчно. Проблемът по-скоро ще е свързан със селекцията  и реализацията.

43519243_1758088210969821_5835423682545057792_n

 Фотохрафии: личен архив, архив на СУ.

Владислав Христов

от

публикувано на: 11/10/2018

Коментари 0

Коментари 0

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Пънк и Джаз
  • Класика
  • БГ Естрада
  • Фолклор
В момента:
Следва: