От восъка до ДНК-то

massive-attack-mezzanine-dna-eth-zurich-1

Легендите на трип-хопа Масив Атак вадят албум, записан върху ДНК. Във флакон. Ако искате. В чест на двайсетгодишнината от издаването на най- успешния им албум ”Mezzanine”(1998 г.), футуристичната група е решила да ни отвее главите.

Бъдещето е тук и не ви пита дали сте готови, или не. Живеем в свят, който все повече започва да прилича на научнофантастичен филм. Вече има 3D принтери, които работят с биологичен материал и могат да „принтират“ бъбрек за седмица, има летящи автомобили и истински наноботи.

Роман на Жул Верн, в ръцете на талантлив учен, не е фикция, а ръководство, както микроскоп в ръцете на брилянтен фотограф е много повече от медицинска апаратура. Науката и изкуството преплитат пътищата си непрекъснато и една от последните пресечни точки се намира между генетиката и музиката.

5b1ae694f4603494e54e725c788ba83b

От восъчните цилиндри, ацетатните и виниловите плочи, през магнетофонните ролки, аудиокасетите, дисковете и чак до mp3-ките. Музикалните носители еволюират и променят формите си. И така стигаме до Дезоксирибонуклеинова киселина.

В последното десетилетие големите мозъци се опитват да използват ДНК като хранилище за дигитална информация. Учените успяват да превърнат градивните блокове на полинуклеотидната верига в единици и нули и така, на базата на бинарната компютърна система, да имплементират дигитална информация в синтетична ДНК.

Звучи сложно и е нормално да си зададем въпросa: „Защо ни е нужно всичко това?“. Отговорът е прост – практически е вечно. Веднъж записана върху ДНК, информацията има неограничен живот. За сравнение – един компактдиск спира да бъде ефективен носител след не повече от трийсет години. Това означава, че дълго след като всички хора, които са чували за Масив Aтак, си отидат, един флакон с тяхна музика ще продължи да съществува.

massive-attack-mezzanine-spray-can-paint-dna

Не можем да отречем, че един албум във флакон спрей за графити на изпълнител като Робърт „3D“ Дел Ная, може да ни поведе по много тъмни и завъртяни пътища на конспирацията. Съвпадението е прекалено съмнително и името Банкси е трудно да бъде избегнато.

Но, до тук с догадките. Фактът е, че така изглежда албум в двайсет и първи век. Ще ни отнеме време да свикнем. Освен че технологията е вечна, тя е и много потентна. В един флакон се съдържат повече от 900 000 копия на албума. Същият еквивалент в дигитален файл, и то компресиран с Opus, възлиза на грубо 920 гигабайта, а върху винил ще е необходим склад или два.

Истината е, че сме свидетели на нещо невиждано до сега. Това е първият албум, записан върху синтетично ДНК, за разлика от първите музикални записи върху восък с пчелно ДНК. Лошото е, че няма как да чуете парчетата, защото плейър за този носител не е измислен. Кой знае – може би след двайсет години децата ще вървят с флакони по улиците, а старци с безжични слушалки ще им говорят за доброто старо време.

sdfsf

 

Една библиотека на 130 години

Тайната гозба на сумистите

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :