Слушай

2018-та е важна. Когато се заговори за хип-хоп  след  десет години, ще разберете защо. Първо, „Nasir“ се случи след 11 години чакане, след това Уейн се върна с албум след осем  години застой, Джей Зи и Бионсе най-накрая осъществиха общ проект и сега Блек Айд Пийс са тук. Знам, че последните не се връзват в разговора за легендарни рапъри, но се опитайте да го кажете на Уил Ай Ем.

За добро или за лошо, имаме нов проект от триото. Никой не разбра, даже „Интерскоуп“ не пуснаха съобщение. Просто се появи. Нещо като „4:44″, но не точно. Време е да си поговорим за новия албум на Блек Айд Пийс -  „The Msters Of The Sun vol.1„.

black-eyed-peas-big-love

Снимка: Джеймс Хики

Защо да? Да, защото ни липсваха. Последната музика, която излезе от Уил Ай Ем, Табу и Апъл ди ап беше „The Beginning - през 2010 г. Ако не ви звучи толкова отдавна, вижте го от тази гледна точка – албумът е второкласник.  2010 г. беше толкова отдавна, че Лейкърс бяха някои в НБА, а Фърги беше някоя в музиката.  Това ме води до второто – да.

Да, защото Фърги напусна групата. След  мъчителна и прекалено дълга игра на „иди ми, дойди ми“,  обречена на неуспех, се случи неизбежното. Фърги е исория. След като вокалът го няма, момчетата правят обратен завой към корените на групата, преди да се появи огромният комерсиален успех.  Без Фърги, Табу и Апъл Ди Ап получават светлината на прожекторите и не са само персонажи в музикални клипове. Това е нож с две остриета, но ще уточня след малко.

Да, защото е хип- хоп. Още на първо слушане, ако много се заслушате, се усеща настроение ала Талиб Куали в ранните двехилядни и малко Кю Тип, който единствен от групата си не се появява в песента „All around the world“. „The Masters Of The Sun vol.1″ е глътка свеж въздух от целия мъмбъл рап, който ни заля. Не е малко. Но хубавото е до тук.

mots-cover

Защо не? Не, защото няма да го чуете втори път. Въпреки че много ни липсваше присъствието на групата в музикалните среди, и всичко това, което изброих горе, “The Masters Of The Sun vol.1″  не се вписва през 2018-а година. Може би, защото получихме прекалено много добра музика, може би защото Уил Ай Ем и компания са позабравили как се прави, а може би, защото албумът започва да омръзва след петата песен.

Не, защото Фърги напусна групата. Това, че раздялата с Фърги даде поле за изява на Табу и Апъл ди ап, не означава, че нещата са по-добре. На моменти, в песни като „Yes or Nо“ и „Dopeness“, си личи защо им е трябвало женски поп вокал преди години.

Не, защото няма концепция. 2018 г. е важна, казах го в началото. Албумите, които получаваме тази година, от артисти като Джей Кол, НАС, Кание Уест, Еминен и Лил Уейн, имат нещо общо помежду си. Това е концепцията. Всички от изброените имат тема и я следват през целите проекти. Да, пак има хитове, пак има по-дълбоки и незабележими парчета, но са обединени от едно послание. В “The Masters Of The Sun vol.1″ това сякаш липсва. Стилът е категоризиран като политически рап, но е много разпилян. От олд скул звучене в една песен,  минава през електронен бийт в следващата и стига до джаз сампъл в третата.

Като цяло The Black Eyed Peas се завърнаха и са поели в правилната посока. Това, което ми дава надежда е   “…vol. 1”. Сигурен съм, че ”…vol. 2” ще е много по- добър, защото е лесно да катериш, когато си на дъното.

WE RISE Rally

Снимка: Getty

 

 

 

 

ВСИЧКО