Топ 5 – Мартин Скорсезе и Леонардо Ди Каприо

Има три неща, които не можем да избегнем, докато сме живи – смъртта, данъците и колаборациите между Скорсезе и Ди Каприо. Така че, ако сте живи и сте забравили да си попълните данъчните декларации, то “Killers of the Flower Moon” няма как да ви се изплъзне.

До излизането му има неопределено време, но със сигурност ще е през 2020-та. Знам, далече е, ще трябва да почакаме, а дотогава ще ви върна назад, към всички колаборации между Скорсезе и Ди Каприо.

Класации като тези са почти невъзможни, а и съм сигурен, че много от вас няма да се съгласят с мен. Но без повече да увъртам, ето ги моите топ 5 филма на Скорсезе и Ди Каприо.

5 „Авиаторът“ 2004 г.

Когато реших да правя тази класация, знаех, че ще трябва да сложа някой на последно място. Не знаех, че ще е „Авиаторът“.

На пръв поглед филмът е кандидат за челната тройка, но след като го изгледах пак, осъзнах, че това е типичен „Оскар“ филм. История за богат нарцистичен ексцентрик, който не приема „не“ за отговор и се бори с американското правителство.

„Авиаторът“  е добре направен филм, присъстват компонентите за неизбежен успех – Скорсезе, Ди Каприо, Кейт Бланшет, Алек Болдуин, даже Уилиам Дефо се поява за няколко сцени, живеят в красивия и пищен Холивуд, обградени от препратки от старите ленти и самолети от войната. Всичко е там, просто не е филм, който ще гледате няколко пъти. Имам чувството, че действителните събития са по- интересни от представеното от Скорсезе и Джон Логан.

Да, „Авиаторът“ има комерсиален успех и критиките са позитивни, взима няколко „Оскар“-а от няколко номинации, но се опитайте да се сетите за реплика от филма, различна от “The way of the future”. Ще почакам.

4 „Бандите на Ню Йорк“ 2002 г.

Всяка революция е кървава, всяко отмъщение е лично, всяка борба е безсмислена.

„Бандите на Ню Йорк“ е първата среща между Скорсезе и Ди Каприо. От тук започва новият завет на Марти, не случайно целият филм е изграден върху неизбежността на промяната. Темата е идеална възможност за режисьорски експеримент и “Бандите на Ню Йорк“ е точно това.

Колкото до Ди Каприо, това е една от добрите му роли, а за него това е най-близкото до обида, което може да му се даде. Няколко фактора пречат, за да поставя „Бандите на Ню Йорк“ по-високо в класацията.

Единият е Даниъл Дей-Люис, който без да иска засенчва по-младия си колега, а другият е самият Ди Каприо. Колко актьори могат да се появят за една година във филми на велики режисьори като Скорсезе и Спилбърг, да си партнират с невероятни актьори – Даниъл Дей-Люис и Том Ханкс, както и да имат главна роля в тях и то на 28 години? Изпълнението за 2002 г. в категория „Ди Каприо“ отива при Франк Абигнейл и „Cath me if you can“.

3 „Злокобен остров“ 2010 г.

„Злокобен остров“ е от филмите, за които казвате: „Ааа, гледал съм го“, когато някой започне да ви разказва за какво става въпрос в него. Така е, защото в същата година се появи гигантът „Генезис“ и малкото филмче на Скорсезе изчезна в сянката на блокбъстера на Нолан. Това е тъжно, защото двата филма си приличат страшно много и малкото неща, които ги разграничават, са мащабът и специалните ефекти.

Скорсезе е известен с гангстерските филми, пълни с корави персонажи и ироничен хумор. Но „Злокобен остров“ не е това. Чист и хирургически прецизен психотрилър, който поставя всичко под съмнение. Чувството на параноя е задушаващо, а спокойствието на Марк Ръфало е притеснително. Какво знаеш, Марк, кажи ни!

Що се отнася до колаборацията между Ди Каприо и Скорсезе , в този проект вече си личи, че Леонардо е пораснал и може да влиза дълбоко в изтормозените мозъци на персонажите си. И ако „Бандите на Ню Йорк“ са второ начало на Скорсезе, то „Злокобен остров“ бележи началото на ренесанса за Ди Каприо. След добри роли в „Кървав диамант“ и “Пътят на промените”, той се връща в лигата на най-добрите от най-добрите с изпълнението си в „Злокобен остров“.

2 „От другата страна“ 2006 г.

Толкова неща са казани за този филм, че каквото и да добавя аз, едва ли ще е от значение. Това е произведение, което трябва да се гледа няколко пъти. Филм от ранга на „Кръстникът“, „Апокалипсис сега“ и „Форест Гъмп“. Гледаш го и не искаш да свършва. Но свършва. По най- добрия възможен начин. Един плъх на един балкон с една гледка. Толкова. Всички са мъртви.

Заслугата за второто място в класацията по-скоро идва от Скорсезе, отколкото от Ди Каприо. Когато започнах да оформям подредбата в главата си, „От другата страна“ ми се струваше по-назад. Обаче не можеш да кажеш на черното-бяло. Трудно е да определиш кой е най-добрият филм на режисьор като Мартин Скорсезе. Има толкова много важни проекти. Няма да ги изброявам, просто вижте IMDB-то му и ще разберете в какъв ад съм.

И въпреки всичко, това е най-добрият му филм. Казах го! Това е проект, в който миналото и бъдещето на Скорсезе се преплитат по съвършен начин. Това е последният добър филм на Джак Никълсън, единственият такъв на Мат Деймънд (защото “How do you like them apples ” не е, но това е друга тема) и бетонира Скорсезе като царя на гангстерските филми.

Пак ще го кажа. До толкова „От другата страна“ е перфектен, че дори Мат Деймънд не дразни. Това е трудно. Между другото, Лео е супер.

1 „Вълкът от Уолстрийт“ 2013 г.

Спомнете си седемминутната сцена с бясното парти срещу Колизеума във „Великата красота“. Сега си представете същата сцена, но дълга 180 минути.

Какво струва да си богат? Кое е важното в живота? Могат ли парите да купят щастие? Това са все въпроси, с които филмът не се занимава. Ако искате да видите такъв, гледайте ”Големият залог ”, но ако искате да изживеете всичките си фантазии, които ви е страх да си признаете, „Вълкът от Уол Стрийт“ е вашият филм.

Всички мразим богатите задници в истинския живот, но на екрана ги обожаваме. Защо е така? Защото в повечето случаи ги играят брилянтни актьори. Джордан Белфорд е толкова противен, че е симпатичен. Това е ролята на Ди Каприо, за която трябваше да получи „Оскар“.

„Вълкът от Уол Стрийт“ излиза през 2013 година, тогава Скорсезе е на 71 години, с повече от 30 филма зад гърба си, първият от които е от 1967 г. (Леонардо Ди Каприо е роден през 74-та), и въпреки всичко прави един от най-провокативните филми за тази година.

В крайна сметка „Вълкът от Уол Стрийт“ печели класацията, защото, досущ като „Авиаторът“ е един филм за богат нарцистичен ексцентрик, който не приема „не“ за отговор и се бори с американското правителство, но е готин.

Снимки: Briggete Lacombe

 

Блу Ноут - отвъд нотите

Какво да гледам?

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :