Звукът на пустинята Ладак

13/11/2018

45714985_279929792650788_1389978749881024512_n

За Марина Великова Индия не е само страна, от която черпи вдъхновение, тя е част от творческия и житейския ѝ път. Марина завършва Музикалната академия „Панчо Владигеров“ с фагот и става член на етноформацията „Ом“. Тя е участник в най-височинния концерт в света – състоял се през май 1996 година на 5350 м. под връх Калапатар.

По-късно отново заминава за Индия, за да учи музика и сърцето ѝ остава там завинаги. През юни тази година Марина издаде албума „Биджа мантри“, а сега ни предизвиква с арт инсталацията “Звукът на пустинята Ладак”.

Този неин проект е артистичен поглед върху Ладак – най-високата студена пустиня на нашата планета, намираща се в Северна Индия, на границата с Тибет и Хималаите. Идеята на инсталацията олицетворява преходността и неизбежния, естествен край на материята, без привързване и тъга.

45713031_2186841078238441_8356728854353543168_n

Как се реши да приемеш предизвикателството, наречено Ладак? С какви чувства замина на това пътешествие?

Ладак се случи в живота ми в момента, в който беше дошло времето. Това пътуване беше моя дългогодишна мечта. Всъщност, от първата година, когато отидох да уча музика в Индия. През всичките последвали пътувания знанието, че ще отида там, когато дойде моментът, винаги е било с мен и никога не съм била нетърпелива. Просто знаех. До деня, в който близки приятели споделиха, че планират Ладак. Тогава разбрах, че моментът е дошъл. Два месеца по-късно им писах от Хималаите дали мога да се присъединя към тях. На такова пътуване не може да се отиде с всеки. Поне аз не бих могла. Знаех, че ще бъде специално. Знаех, че е важно за мен.

Какво е нужно да знае човек, отправил се към тези земи?

Тези земи са изпълнени с много сила, строги са, а красотата им е сурова. Място за уединение, за оставане насаме със себе си. Нямат много общо с туризма и забавленията.

45785927_2240888656180120_8716845098865786880_n

Първото ти усещане, когато стъпи на най-високата студена пустиня на нашата планета?

И сега виждам позлатените от изгрева върхове на планинската пустиня през прозореца на самолета. Върховете – златни и червени, а низините – още потънали в мастилено синя нощ. В пълна замая от вълнение, от липса на кислород, през далечен филтър дълго чувах съобщението, че сме на височина от 3500 метра, да пием вода и да потърсим лекар в случай на нужда.

Преходност и непреходност – осъзнаваме ли смисъла на тези категории, живеейки забързания си живот в големия град?

В ежедневния ни, все по-френетичен живот, малко ни остава време за тези екзистенциални въпроси, които често изглеждат като мисли на хора с твърде много свободно време. Когато си ги зададем, обикновено сме в криза, транзитен период. И тук започва пътят към осъзнаването. Дълъг е…

45674001_525408014593039_5838171671340515328_n

Между скалите в пустинята има разпръснати много будистки манастири, какви хора са будистките монаси? Допускат ли контакт с външни хора? Как оцеляват в тези сурови климатични условия?

Въпреки че планината и пустинята са места за изпитание на всички нива – физическо, психическо и емоционално, монасите са ведри, спокойни, дружелюбни и усмихнати хора. Те постъпват в манастирите от деца и целият им живот преминава в изучаване на древните книги и практики, медитация и молитвени песнопения, чиято цел е подобряването на енергията на земята, добруването на човечеството. Звучи малко абстрактно, нали ?! Някой, някъде, на място, което не е отбелязано на картата, да се моли с часове за добруването на друг човек, когото не познава, на другия край на земята.

Разкажи ми повече за пясъчната мандала, какъв е смисълът ѝ? Приложима ли е тази практика и за съвременния урбанизиран човек?

Основното послание по сътворяването и унищожаването на пясъчната мандала е, че нищо в света не е постоянно. Всички неща са поток от движение. Животът е красив, но ефимерен и временен. Пясъчните мандали са свещени космограми, произхождащи от Индия от преди повече от 2500 години и пренесени в Тибет през Средновековието.

Сътворяването на мандала започва с рисуване на геометрични фигури, разположени около един център, който изразява устройството и законите, по които функционира вселената. След това те биват запълвани с цветен пясък. Този процес коства седмици наред усилен и съсредоточен труд.

Когато мандалата най-накрая бъде завършена, колкото и дълго да са работили монасите над нея, те се молят и след това я унищожават. Мандалата бива изметена, а пясъкът – разпръснат в поток. За миг всичко свършва. Днес от смартфона си можем да изтеглим приложение на Мандала. Това показва, че традицията продължава.

45787784_282052489106409_4317008471162617856_n

Кой е моментът от пребиваването ти в Ладак, който ще остане трайно в твоето съзнание?

Днес, три месеца по-късно, мога да кажа, че от това пътуване за мен остава усещане, което не е разделено на случки и моменти, а цялостно преживяване за нещо, след което едновременно съм същата, но и променена. А иначе…, cъвсем реално стъпих в реката. Там, където водите на Инд и Занскар се събират и продължават заедно към океана.

Как стигна до идеята за инсталацията „Ладак – Звукът на пустинята”?

Тръгнах от София с намерение да снимам дивната красота, да направя най-накрая изложба от Индия, но от самото начало ми беше припомнено, че очакванията често водят до разочарования. На практика, по-голяма част от снимките на инсталацията направих с айпод, от задната седалка на джипа, с който пътувахме с часове. Фотоапаратът по неясни причини отказа да работи. Това преобърна и напълно намести цялата ми концепция.

45717317_1962588570717003_6764856666983759872_n

Всъщност как звучи една пустиня?

Пустинята е много тиха и затова е хубаво място за вслушване. Освен вятъра, молитвените песнопения на монасите и писъкът на някоя високопланинска птица, в нея можем да чуем отразен нашия вътрешен звук, но трябва да слушаме много внимателно.

Трудно ли се съчетават в едно фотография, видео и музика?

Тъй като това са само средствата, инструментите за отразяване на нещо, което е отвъд тези категории и само по себе си е едно цяло, за мен събирането им заедно беше най-естественото нещо.

Аз не съм фотограф или пърформър, а музиката тук дори не е музика в смисъла на общото разбиране за нея. Така че, това по-скоро е пренасяне на част от един далечен, но в същото време дълбоко познат и близък свят със средствата, с които разполагах.

45642122_341846883287759_7471871037672521728_n

Твоето послание към публиката на предстоящото представяне?

Елате без очаквания, отпуснете се и го преживейте със себе си. Ако не ви се получи, значи не е вашето. И това също е напълно естествено.

И в края на разговора ни – би ли преживяла отново Ладак?

Взех си достатъчно. До следващия път, ако трябва да се случи…

45707293_1941764645903781_9063076083477250048_n

 

Снимки: личен архив

Владислав Христов

от

публикувано на: 13/11/2018

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Пънк и Джаз
  • Класика
  • БГ Естрада
  • Фолклор
В момента:
Следва: