Последно танго за Бертолучи

27/11/2018
Бернардо Бертолучи, Марлон Брандо и Мария Шнайдер - "Последното танго в Париж"
Бернардо Бертолучи, Марлон Брандо и Мария Шнайдер – „Последното танго в Париж“

Скандален за едни, пъстроцветен за други, неореалист за всички, Бертолучи си отиде само на 77. Което значи, че първите му шедьоври са правени в съвсем млада възраст. Музиката им също ни е съпровождала от нашата съвсем млада възраст, когато филмови мелодии, особено без текст минаваха много по-лесно през цензурата от някои от филмите му.

2016 в Рим
2016 в Рим

„Имало едно време на Запад“ – кой от родените преди повече от половин век не го помни? Бертолучи е само съавтор на сценария заедно със самия Серджо Леоне. Музиката обаче си е на вездесъщия, всеобхватния и вечния Мориконе, с когото Бертолучи също ще работи. Интересното в случая е, че в паметта на всички е запечатана темата от клането, а не главната тема и затова в плейлиста ни е втора.

„Последно танго в Париж“. Заради сцената с маслото, след която героинята не му говори до края на живота си, филмът няма открити прожекции в България до 1990. Музиката обаче звучи безпроблемно, Гато Барбиери не е заплаха нито за морала, нито за строя. В излезлия още в 1972 оригинален саундтрак имаме и джаз-версията, и то в два варианта, като неизползвания оставяме за финала на плейлиста. Темата заживява втора младост с електро-тангото на „Готан Проджект“, след които още няколко подобни банди я изпълняват за радост на феновете на „Дуенде“.

„ХХ век“ („Новеченто“) го пуснаха в студийно кино „Витоша“, на минути от Френската и там съученичките ни бяха раздвоени между Депардио и Де Ниро. Музиката на Мориконе ги събираше. Малко по-романтична, отколкото епична, валсовите ѝ ритми я правеха неизползваема на терен (купоните бяха понятие от преди и след това).

„Последният император“ дойде заедно с както си мислихме тогава края на нашия претендиращ за такъв, който за разлика от малкото китайче не будеше симпатии. Рюичи Сакамото прави дебюта си като актьор при Бертолучи и съавтор на музиката, заедно с Дейвид Бърн. Следващите два филма – „Под небесния покрив“ и „Малкият Буда“ също са с негова музика, вече в компанията на челиста Жак Мореленбаум.

„Открадната красота“ (1996) продължава с цитирането на хитове, които откриваме в „Под небесния покрив“ с Шарл Трене и Лайънъл Хемптън – затова в плейлиста включваме и Стиви Уондър, и Нина Симон.

Салиф Кейта и Али Фарка Туре (с Рай Куудър) са сред гостите в саундтрака на следващия филм с афро-тематика – „Обсада“ (1998). Там е използван и Бах, и Моцарт, и Скрябин. Тенденцията се запазва и след години в „Триумфът на любовта“, където Пражката филхармония свири „Дон Жуан“ на Моцарт, да не говорим за „Мечтатели“ – своеобразен парад на музиката от 1968, годината на действието във филма. Няма как да не слушаме и Джими Хендрикс, но и Мишел Полнареф и Франсоаз Арди – мястото на действието е Париж все пак…

Финалът в творчеството на Бертолучи е „Аз и ти“, където Дейвид Бауи пее на италиански. „Мюз“ и „Кюър“ също присъстват с по едно парче. Както си обещахме в началото – вибрафон в началните тактове на последното танго по Бертолучи и разюздания сакс на Барбиери в последното танго за Бертолучи.

Людмил Фотев

от

публикувано на: 27/11/2018

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Пънк и Джаз
  • Класика
  • БГ Естрада
  • Фолклор
В момента:
Следва: