7 години извън зоната на комфорт

29/11/2018

За ценителите на българския рап Матю Стоянов – Жлъч е име, което няма нужда от представяне. Лично за мен нещата, които прави Жлъч, имат едно много ценно качество – провокират размисъл. В днешното време да те накара някой да се замислиш за реалността, в която живеем, не е никак малко.

Разбира се, освен всичко, Жлъч е неделима част от култовата група „So Called Crew“. Преди дни момчетата отбелязаха с концерт своите първи 7 години заедно, а довечера им предстои второ шоу, с коeто да зарадват феновете си.

IMG_062444444

„So Called Crew“ стана на 7 години, как се забърка в тази група, какво си спомняш от началото?

Евгени правеше бийтове и събра една шепа рапери, плюс един симпатичен бийтбоксър, с идеята да развие някакъв миш-маш компилационен проект. Аз бях един от рапчовците. Трябваше да е небрежно и несериозно, но с времето се превърна в група, към която е прикрепена работна етика и отговорност.

Кой е моментът от историята на групата, който би искал да се повтаря отново и отново?

Моментът, в който построихме Студийта, нашето малко творческо пространство в кв. „Борово“. Тук отново искам да благодаря на всички наши приятели, които ни помогнаха с най-тежките неща. Признателни сме завинаги.

46491469_1969868216431172_8563244853473837056_n

След толкова участия и години на сцената, има ли я още сценичната треска? Или страх от провал?

Страх ме е единствено да не потънем в комфортните си зони. Това, което правим на сцена, е първично, енергията е сто процента там, но има много идеи и посоки за усъвършенстването му, които ще трябва да захванем.

Как се опазваш от звездоманията?

Смея ѝ се от малък. Няма нужда да се пазя.

Когато наблюдаваш вашата публика, можеш ли да кажеш, че и тя е пораснала през цялото това време?

Абсолютно. Надявам се да продължава да расте, надявам се да изисква от нас и да ни критикува открито.

На седем години децата тръгват на училище, първолаци ли са още „So Called Crew“ в рапа? В кой клас е днешният български рап?

Гледаме да запазим детския си ентусиазъм и усещането, че нещата тепърва започват. За добро или зло, вече сме изяли доста букварчета и няма връщане назад. Българският рап пък е лигав шестокласник. Пуши за пръв път цигари и димът му излиза смешно от устата. Мисли си, че е готин, а отстрани изглежда глупавичко. Но ще се научи.

IMG_0684

Записвате сами парчетата си, какво ти дава тази свобода?

Усещането, че не бързаш за никъде, нямаш краен срок, не си принуден да се съобразяваш с неща, които само нагнетяват процеса. Тази свобода дава свобода, а както всички знаем – по-сладка илюзия няма.

Доколко си склонен да експериментираш в музиката? Кой в групата е най-големият експериментатор?

Всеки от нас е изскачал с неортодоксални идеи в дадени моменти, трудно бих ги степенувал. Експериментът е от малцината сигурни убийци на музикалната скука и еднообразие. Аз лично го обожавам, но все още съм погълнат от желанието си да го контролирам. С времето ще се науча да му отпускам края повече.

Не обичаш да ви наричат социална група, но голяма част от посланията ви са социални. Способна ли е музиката ви да промени поне малко към добро мисленето на хората?

Аз мисля, че точно това прави, поне с голяма част от нашата аудитория. И няма нужда от клишета и етикети, за да е така.

личен архив

Живеем във визуални времена, но текстът е гръбнакът на всяка песен. Четеш ли поезия? Цитирай ми нещо любимо?

Благодарение на баща ми отрано открих своите фаворити. Един от тях е Константин Павлов и неговото “Тъжно пояснение с весел напев“:

Обвиняват ме, че съм човек без корен.

Тези същите!

Тези същите…

Дето най-жестоко ме обрулиха.

Като плод зелен!

Като плод зелен…

Аз узрях без корен и без слънчев лъч.

На лунна светлина!

На лунна светлина…

В неразрушилата ме дружба със Съветските!

И Полски водки!

И Полски водки…

Има ли парче, което все още не сте записали, а много ти се иска да види бял свят?

Цели три са, но ако всичко е наред, ще са на всеослушание по празниците.

Какво си пожелаваш да ти се случи с групата през следващите седем години?

Да продължаваме да катерим, както ние си знаем. И да се нуждаем от това така, както когато започнахме.

Фотографии: Владислав Христов, архив So Called Crew

Владислав Христов

от

публикувано на: 29/11/2018

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Пънк и Джаз
  • Класика
  • БГ Естрада
  • Фолклор
В момента:
Следва: