Фламенко куул

09/01/2019

Фламенкото във втората декада на двайсет и първи век има толкова общо с традиционните палос (алегриас, булериас, гранаинас), колкото куул джазът с хот джаза. Затова и едни от смелите, независими испански издатели – „Юкали“, в края на 2018 г. кръстиха компилация с техни артисти „Нова планета. Раждането на фламенко-куул”.

Връзката с компилацията на Майлз Дейвис от 1957 „The birth of the cool“ е експлицитна. Записани на границата на 40-те и 50-те, пиесите с нонета на Майлз имат класически и импресионистически оттенък, контрастиращ с модерния тогава бибоп. В интерес на истината, Майлз не записва куул джаз, а в годината след излизането на „The birth of the cool“ вкарва фламенкото в джаза.

 

60 години по-късно артисти от Юкали правят обратното. И не само с джаз идиом и инструментариум. Общото парче с „испанския“ албум на Майлз е Аранхуес – в случая като булериас с китарата на Антонио Гомес. За някои от другите участници в компилацията сме писали и парчетата им отдавна звучат в Дуенде: Патакс с Майкъл Джексън, Оле Суинг с коплас само като тенденция, в която се вписват и фламенко прочит на танго, Ерик Сати, средиземноморски музики от Истанбул до Кайро. Светът е малък, музиката безгранична.

След Майлз, Пако, Енрике Моренте, не е никак лесно да бъдеш визионер, но и Арканхел с българските гласове взе Грами, и Росалия с рап-поезията си също. А какво по-добри доказателство за истинско културно наследство, от подобна жизненост?
Людмил Фотев

от

публикувано на: 09/01/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: