Един художник в райските градини

02/01/2019

 

Николай Димчевски е художник, който не се бои от експериментите. Последното му предизвикателство към публиката е свързано с Адам и Ева и се нарича „Едем“.

 

Ето какво споделя художникът за новия си творчески период: „Платната нарисувани през този период носят усещането за вътрешна трансформация в мен. За стремеж към чистота, въпреки жанра – голо женско тяло или може би точно поради него – опитах да погледна на обекта както Адам, преди да е вкусил от забранения плод, от познанието. В последствие, на платното се появи и мъжката фигура, т.е. започнах да ги изобразявам двамата под дървото, в момента преди познанието, исках да ги видя, да ги разоблича, да почувствам какво те са чувствали, да разбера чистота им и в такива моменти платното на статива се превръща в огледало – гледаш в себе си, за да разбереш другия. Усетих, че това е много вълнуващо и че ме завладява и продължих да ровя в темата и то не в старозаветната история, а в чисто човешки план. Видях историята на човечеството като история на всеки човек. А можем ли да се завърнем към Едем?“.

Ако искате да си отговорите на този въпрос можете да го направите до 10 януари в „Къщата на София“.

 

Голяма част от летата си прекарваш в Крапец, защо е важно за теб това място?

 

Прекарването на летата ми в Крапец започна на шега, а се превърна в трансформираща необходимост. Те, колкото и да не ви се вярва, не са лежерни и безгрижни, а периоди на интензивно пречистване, свързани с катарзиси. От известно време не мога да си представя годината си без това тримесечие до морето. Морето като огромен разум, а не като средство за забавления. Там, освен друго, развихрям и мащабите и форматите в рисуване, защото ателието ми е под звездите, няма ограничения.

 

В експозицията има и голямоформатни творби. Какво ти дава големият формат?

Размах. Свобода. И отговорност.

Ледът на голотата е тънък, как поставяш границата, за да не пресолиш ястието?

Аз не търся еротиката в голото тяло. Искам да погледна отвъд изкушението и отвъд сексуалното, затова когато рисувам оставям мъжко-женските отношения настрана. Разглеждам формата като божествено творение.

Има ли конкретен образ на Ева в съзнанието ти? По какво ще я познаеш ако я срещнеш?

Не, няма. Ева е по-скоро женското начало у всеки, в този смисъл я срещам всеки ден и я опознавам всеки ден.

 

Ако Адам и Ева бяха твои съвременници, какво би им казал?

 

Те са наши съвременници. Това е всъщност идеята на изложбата ми – историята на човечеството е историята на всеки човек. Всеки среща в определен момент познанието, разграничава се, втурва се в Света на изкушенията и пороците, докато един ден отново не пожелае чистотата и невинността.

Възможна ли е човешката любов в съвременния свят или става все по-невъзможна?

 

Човешката любов е и е била единствената възможна твърде дълго време. За мен любопитното е дали е възможна божествената любов в съвременния свят.

 

Между образите на Адам и Ева се появяват изведнъж едни магарета. Откъде идва слабостта ти към тези животни?

 

Ами забавно е как в определен период ме обсебва някоя животинска форма – имам бухалски период, рибешки, котешки, жирафски периоди, последно се появиха тези магарета. Не знам, забавлявам се да изследвам формата, започнах с едно, а после се появиха много. Интересното при магарето е, че то е символ и на глупост, и на мъдрост!

 

След библейските теми, накъде се отправяш?

 

Продължавам си натам, накъдето съм тръгнал – навътре в себе си. Има толкова много за изследване!

 

 

Фотографии: Владислав Христов

Владислав Христов

от

публикувано на: 02/01/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: