2018 в музика: Иван Стоичков

07/01/2019

Хей, йо.

 

Казвам се Иван Стоичков и ще ви занимая със себе си.
Дълги години работих за бар Петък и производните му, а пък от три месеца вече знам, че навсякъде може и без мен и търся вдъхновението другаде.
Живея с основната мисловна и творческа сила в група Парапланер – Александрина, която внася голямото количество магия в живота ни чрез силата на звуците, подредени в песни.

 

За да мога и аз да почувствам същото удовлетворение като всички, ще трябва да сумирам предизвикателствата от 2018 и какво научих.

 

Нямаше как малкото ми метълско сърце да не ликува цялата 2018г заради гостувания на банди като Dark Tranqullity, At The Gates, Libach, God Is An Astronaut за пореден път и куп други значими. Тоновете музика преминаваща през краткотрайната ти памет във всякакъв вид заведения не винаги е впечатляваща, а спасението са концертите и живите изпълнения, вЕрвайте ми. Там сравняваш истината с интернет реалността и осъзнаваш, че голяма част от хайпа (нали това е модерна дума сега) е само във виртуалното пространство.

 

Дидо направи плакат за Ghost (и не само) и ме направи вечен фен на Donny Bénet, Жлъч, Григовор и Гена издадоха зверски албум, Франкофоли, Роджър Уотърс, Пърл Джем в Прага за закъснял рожден ден на съпругата и върнатата ми вяра в грънджа (ако още го има), поканата на Томи Кеш и леките шеги в бекстейджа, новият албум на Expectations и концертът на Нова Генерация в Арената, сватбата на Ивчо и Борянка и първите стъпки в морският бар-бизнес на тези същите(+ жестокото отношение на Ангел към музиката и живота), меланхоличният рок на Still Corners и най-могъщият глас докосвал някога ушите ми – БЕТ ХАРТ – са все красиви моменти, за които се сещам от раз за изминалата година.

 

Изпратихме Арета Франклин, Вини Пол от Пантера, Пит Шейли и СТЕР във вечен сън, мина 1 година от смъртта на Боро и се разделих с шофьорската си книжка след 11 години другаруване.

 

Последното няма никакво значение, но ми липсва да надувам странни парчета докато чакам на светофара. Отдолу съм ги заредил, за да ги чуете и вие.

 

Някъде около всичките емоции, аз също се почувствах  част от банда и вече 8-9 години сме на общо турне, но групата затъва в повтаряем цикъл и винаги извинителното “ами, те много се промениха след последния им албум, преди повече ме кефеха…” стана факт и в нашата формация.

Високочестотна нота се загнезди в съзнанието ми още през Януари, пищеше и драскаше и всичките ми предишни занимания свързани с баровата култура ми се виждаха лишени от всякакъв смисъл.

 

В края на месеца гледах за пореден път банда от Канада – Comeback Kid.
В продължение на няколко години бандата смени състава си, като НИТО ЕДИН от основоположниците на групата не фигурира в сегашния й облик. Останала е идеята и някаква вътрешна сила, която ги бута напред. Нямам идея как го правят. Аз не успях..

 

2018 година остава като поредната, в която не обявиха за съществуването на извънземните, но всички усетихме намесата им тук-там.

 

П.С. Честит ми имен ден

 

 

 

 

Bo Riana

от

публикувано на: 07/01/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: