Музикалните символи на Барселона

03/02/2019

За някои те са най-вече румба каталана. За други – свързани с бардовете от времето на Франко, разделени днес от движението на индепендентистите -националисти. Неотделимите от архитектурните символи или по-скоро вдъхновените от тях произведения, посветени на шедьоврите на Гауди и модернизма, са също част от плейлиста.

Естествено, начало на подобен плейлист би бил дуетът на Монсерат Кабайе с Фреди Меркюри. Той не доживява да го изпълни на откриването на Олимпийските игри, но участват в шоуто по посрещането на олимпийското знаме по време на фестивала Нит де Барселона. Едноименният им албум се записва цели 18 месеца, а за алхимията помежду им няма нужда от думи – тя е видна от телевизионния запис. Както кметът на Барселона, помолил Монсерат за химн, така и МОК, са очаровани от композицията, в чиято предистория присъства респектът на Фреди към „Монси“ и ответното нейно възхищения от импровизаторските му умения още при първата им среща в барселонския „Риц“, където той ѝ свири на пиано “Exercises of free love”.

Каталунският поет с глобално отражение Жоан-Мануел Серат присъства с концертни версии соло и в компанията на вечномладата икона Ана Белен. Ниня Пастори също пее за Средиземноморието, както и началната композиция на посветения на Пасео де Грасия едноименен албум на Висенте Амиго, когото ще гледаме на 5 февруари в София. След него е ред на началното парче от саундтрака към комедията на Уди Алън „Вики, Кристина, Барселона“, която ни води от своя страна към хумора в каталанската румба на гении като Ману Чао и Перет. Фламенкосите също я припознават като своя – от Монсе Кортес до Кико Венено.

Арт-рокът в лицето на „Алън Парсънс Проуджект“ черпи вдъхновение от Гауди за едноименния си албум от 1987 г., като композицията за Саграда Фамилия спокойно може да присъства в един от предните ни плейлисти, посветени на проклятието на дългото писане. Въздигнати по-близо до небесата с едноименното им парче, пътят ни към джаза и класиката минава през клавишите на Йоаким Кун и Пепе Риверо, който ни препраща към Шопен.

И понеже в Барселона всичко е възможно, бандата, кръстена на популярната модернистична кръчма „Els 4 gats“, пее на каталан „Please Please me“ месеци, след като Бийтълс стават става световни звезди. Година по-късно Великолепната четворка завършва европейското си турне в Барселона, на Пласа де торос Монументал. Сега апартаментът им в хотел „Авенида палас“ до Пасео де Грасия носи тяхното име.

Людмил Фотев

от

публикувано на: 03/02/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: