Sultans of Swing

07/10/2012
Jazz Amarinois
Pink Turtle live

Този път не търся метафорите. Те сами са намерили себе си и слушателите си, сред които сме и ние. Pink Turtle и новата им програма A la mode не следват сляпо модата на ремиксите, стандартите и кавърите. По-скоро можем да ги дадем за пример в налагане на страст, без която по думите им, не би могло да има успех.

Част от плейлистите и на Джаз+ и на Дуенде с версиите си на Billy Jane, Hotel California, Smoke on the Water, Pink Turtle продължават да ни очароват с шегите и настроението си, без значение дали с уж малките вметки в оригиналните текстове (не можеш да се регистрираш в хотела вместо не можеш да си тръгнеш оттам или Луи Прима вместо Франк Дзапа) или музиката (вмъкването на фрази от Лебедово езеро в Daydream). В краткото си импровизирано представяне на A la mode, Pink Turtle споделиха с парижката си публика забавлението си да преаранжират било а ла Джели Рол Мортън, било в късен суинг от 50-те поп-парчетата, където мелодиите са съвършено завършени и в повечето случаи текстът е директен, по американски. И да се пошегуват как следващото парче – Video Кill the Radio Star – разказва тяхната история. Като истински французи, Pink Turtle не пропускат момента да намигнат на Париж (I Love Paris) в Highway to Hell и за да е по-пъстра петльовата опашка, наричана накратко cocktail не се колебаят да гарнират рок-класиката на AC/DC с доза Cheek to Cheek. Избират си име, консонантно и с Пинк Флойд, и с Дийп Пърпъл.

В A la mode вокалите на Флийтулд Мек са деликатно подчертани с финален тромпет, филигранна флейта изненадва в You Really Got Me, ненатрапчиво банджо оцветява Can’t Take My Eyes Off You, акцентира се върху валса в Isn’t She Lovely, регето на Боб Марли прелива в Work Song на Нат Адърли. И ако в концерта – равнина от върхове – въпреки неизменната им разходка (Walk) on the Wild Side имаше и моменти на баладично проникновение, те бяха под сурдината в A Hard Day’s Night, преди избухването с бруталното включване на разширения 19-членен бенд на следващото Sultans of Swing. Ако сме си падали по разчупващите поп-стереотипите Кризис Мангизис, Розовата Костенурка не се поколеба да ни заведе учудващо бързо невероятно далеч, дори отвъд предразполагащата Backer Street, украсена за случая с подобаващо интро преди незабравимия саксофон в оригинала. И ако трябва все пак да сложа и един бемол, то е в софт-сакс версията на Imagine, единствен инструментал в A la mode, достойна за включване единствено в старателно програмирани суинг-електро компилации с нищожен принос за ценители (малко ремастериран Джанго плюс деконструиран That Swing на Soul Square и да се чудиш защо включен Майлз), но успешно допълващи функцията на шотчетата в прохладните вечери.

A la mode студиен и концертен вариант в октомврийските плейлисти на Слънчев джаз+ в Радио София и Дуенде в Радио Бинар.

Людмил Фотев

от

публикувано на: 07/10/2012

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: