Любовникът на Мона Лиза

05/02/2019

Никога няма да забравя една от първите ми срещи очи в очи с един от младежките ми идоли – Карлос Сантана. Годината е 1988. Мястото – климатизираната му каравана-гримьорна зад сцената, т.е. арената за борба с бикове Лас Вентас – Мадрид. Времето – точно преди саундчека на концерта му с Уейн Шортър. И репликата му – „ако музиката е водата, хората – цветята, то аз съм лейката“. Оказа се, че тогава съм имал едно преживяване повече от него – бях виждал Мона Лиза. Но не ми бе подействала така, както на него, след като застава срещу нея в Лувъра през 2016. Нямам артистичните му фантазии, дори и на сън. „Чух гласа ѝ – Здрасти, помниш ли кога бяхме любовници?“ – разказва Сантана малко по-късно и твърди, че текстът на песента му е дошъл малко по-късно на сън.

Въпреки, че е изпълнявана на концерти, сингълът „In Search of Mona Lisa“ излиза в средата на януари 2019. В нея инструменталната композиция по основната тема е в колаборацията с баса на Рон Картър „Lovers From Another Time“. Тя е по средата, между дългите и радио-версите на заглавното и на първото парче, изпято на испански („Do You Remember Me“), на което си заслужава да обърнем внимание и като тема на корицата.

Ето го: след петминутно начално соло – съкратено в радиоверсията на 30 секунди – гуахирата е на път да прелее: „ела тук, сладурче, дай ми тялото си/искам само да погледна очите ти и да вкуся устните ти/да се насладя на меда ти/остави ме да вляза в небесната ти градина/Богиньо, искам да коленича пред олтара ти/… давам ти светлината си, за да се съблечеш“. Ритъмът леко наподобява на „Гуахира Гуантанамера“ и един след друг изплуват и други влияния, включително в собствения му репертоар. Един от най-силните му хитове е “Smooth” от вече двайсетгодишния албум „Supernatural”, където Мона Лиза е от Испански Харлем. По признания на автора на спечелилото „Грами“ парче, неговото вдъхновение идва от парчето на Елтън Джон „Mona Lisas and Mad Hatters“, където Испанският Харлем е явна референция към едноименния хит на Бен Е.Кинг, любим и във версията на Арета Франклин.

Карлос Сантана разбира се, далеч нито е първият, нито последният автор, фен на Джокондата. Достатъчно е да си спомним ненадминатия Нат „Кинг“ Коул, чиято версия на песента от 1950 ѝ носи „Оскар“, а от 1992 е в Залата на славата на грамитата. Бледи копия са изпълненията на брат му Фреди, на дъщеря му Натали, на Хари Коник Дж. на Грегъри Портър в по-ново време, да не говорим за калипсо-версията на Джордж Бенсън (не я търсете в спотифай, там е като малък – затова пък я има в „Дуенде“). Единствен Бинг Кросби добавя един вдъхновяващ пролог, който няма как да не ни върне още по-назад във времето, когато Мария Калас пее за Мона Лиза в Първо действие на „Мадам Бътерфлай“ на Пучини, с която завършва плейлиста ни.

Людмил Фотев

от

публикувано на: 05/02/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Пънк и Джаз
  • Фънк & Соул
  • Класика
  • БГ Поп
  • Фолклор
В момента:
Следва: