Уитни – как да убием таланта

08/02/2019

През 2012-та трябваше да стане това, което не стана през 2000-та – светът трябваше да свърши. Маите са го казали. Но апокалипсисът така и не се случи. Оцеляхме. Кълбото продължи да се върти, климатът продължи да се променя, хората продължиха да не си взимат поука.

 

През 2012 светът не свърши, но се изпари и последната капка човечност у хората. Смъртта на Уитни Хюстън се превърна в парад на суетата. Церемонията на „Грами“ наградите получи втория си най-голям рейтинг в историята и всички се молеха за все още пресния труп на една от най-талантливите певици на живо по телевизията. Ел Ел Кул Джей излезна герой, Дженифър Хъдсън направи изпълнението на живота си. За какво?

Свързано изображениеУитни и Клайв Дейвис подписват договори, 1983. /NY times/

 

Това, което стана с Уитни, е ставало с много артисти. Тя беше експлоатирана от индустрията, от мъжете в живота си, от близките си, от антуража си дори и от феновете си. Показвана с една или друга политическа цел, развявана като флаг на толерантността и привидното морално доминантство на американската поп култура. Уитни остави отпечатък, но не по нейния начин. В един идеален свят, тя щеше да е жива и вероятно щастлива, но не живеем в такъв.

 

23 юни, 1983г. Шоуто на Мърв Грифин.

Мърв Грифин представя следващия си гост със следните думи: „Искам да се срещнете с този гигант“. Може би най-вещият мъж, който музикалната индустрия някога е виждала. Президентът на „Ариста“- Клайв Дейвис. Клайв се усмихва. И има причина. Преди няколко седмици е намерил продукта, който ще спаси бизнеса му. Той започва да говори за деветнадесет годишната Уитни Хюстън така, както само американските продуценти могат да говорят за златните си яйца. След няколко минути, прекарани в комплименти за младата афроамериканка, Мърв Грифин вика Уитни Хюстън на сцената.

 

Пред микрофона излиза една срамежлива тийнеджърка. Оркестърът започва да свири и тя запява. След четири минути и половина Уитни Хюстън е направила телевизионния си дебют. Тя и Майкъл Джексън, ще станат най- талантливите марионетки в ръцете на американските медии и няколко десетилетия по-късно, ще приключат по много сходен начин. Уитни Хюстън е само на деветнадесет и иска да пее пред възможно най-много хора. Не можем да я виним.

Уитни Хюстън на сцената на „Грами“ за първи път – 1986г.

 

Естествено, че Уитни се превръща в суперзвезда – тя има всичко. Изглежда като супермодел, пее както малко са успявали да пеят и притежава естествена харизма, която привлича всички очи в стаята. Освен това, тя е в ръцете на Клайв Дейвис, който започва да я моделира и да я подготвя за световната сцена. На Уитни ѝ трябват само две години, за да стане новата Даяна Рос. Превръща се в идол на всички черни момичета през осемдесетте, но бладарение на подбрания от Клайв репертоар и рафинираната визия,  тя лесно се храносмила и от бялата аудитория.

 

За две десетилетия Уитни е еталон за дива, модел за подражание, лицето на американската музика, трофеят на „Ариста“ и доказателството, че расизмът е победен. Но това е истина, само за тези, които следят Билборд чартовете и номинациите на „MTV”. След втория ѝ албум чернокожите фенове се обръщат срещу дивата. Тя получава критики за стила си и за това, че е избягала от корените си.

През същите тези две десетилетия, тя е затворник. От една страна Клайв Дейвис и „Ариста“, от друга страна майка ѝ – Сиси Хюстън. Не се случва често лейбъла и родителите да са на едно мнение, но когато се случи е зловещо. Уитни никога не успява да поеме контрол над музиката и личността си. Тя катери класациите и пълни салоните, но е далече от щастието.  Всяка дума, която казва във всяко интервю, е предварително подбрана от хората около нея. „Ариста“, с подкрепата на Сиси, забраняват да се говори за детството на Уитни и средата, в която е израсла. Никой не иска да знае, че Уитни Хюстън е черна. Клайв Дейвис знае, че ще изгуби бялата поп публика, ако се разбере, че Уитни е от гетото и е използвала наркотици като тийнеджър, че обича соул и не иска да прави поп. Затова я държат под контрол.

 

Кариерата на Уитни Хюстън е печеливша за всички, освен за самата нея. Майка ѝ изживява мечтата си през нея, Клайв печели респект и капитал, докато Уитни губи идентичността си. Но най-големият удар за Хюстън е това, че не може да изрази сексуалността си. Това е най-големият проблем за всички около нея. Това, че има връзка с Робин Крауфорд, приятелка на Уитни от ученическите години, е открита тайна в кръга на певицата. Никой никога не го признава публично, въпреки че всички го знаят. Уитни не е лесбийка, тя е бисексуална, но за публиката е хетеро.

Свързано изображениеУитни Хюстън и Робин Крауфорд, края на 80-те. /CI/

 

От Шоуто на Мърв Грифин минават двадесет и девет години. Всеки ден изпълнен с отрицание от себе си, манипулации и нечовешки компромиси. За жалост никога няма да знаем, какво Уитни Хюстън щеше да направи с таланта си, ако ѝ е бил даден шанс.

 

На 11 февруари 2012- та Уитни Хюстън вече няма сили за повече търсене. Тя е на ясно, че никога няма да живее живота, който е искала. Намерена е мъртва във ваната на хотел “Beverly Hilton”. В същия хотел и ден, в който Клайв Дейвис е планирал ежогодното си парти. Докато полицията изнася трупа на Уитни Хюстън, гостите на Клайв пристигат. Виковете на дъщеря ѝ се чуват по коридорите, докато Клайв държи прочуствена реч за живота на певицата.

 

През 2012-та светът трябваше да свърши.

Последният път, в който Уитни пее на „Грами“ наградите, 2000г.

Дилиян Павлов

от

публикувано на: 08/02/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Пънк и Джаз
  • Фънк & Соул
  • Класика
  • БГ Поп
  • Фолклор
В момента:
Следва: