Римини 45 години след „Амаркорд“

25/02/2019

На емилиянски диалект заглавието на безсмъртния филм на Фелини значи „спомням си“. Старият град от римско време всъщност е пресъздаден в студията на „Чинечита“ в Рим. Няма нито един кадър заснет на място. И до ден-днешен местните не знаят как да се възползват от това не-наследство. Като че ли само римските паметници са запазили достолепието си. Докато лежерният дух, пресъздаден от Фелини се открива доста по-трудно.

Темата на Нино Рота се върти безпомощно в главата ми, сладкарница „Фелини“ не успява да ме привлече с името си и рекламната триколка, „Долче вита“ не е синоним на подобно заведение, хеле пък навръх Свети Валентин.

Обещал съм си залез на моста на Тиберий:

Разходката по местата на Фелини трябва да започне в рибарския квартал след моста. Първото заведение отново е сладкарница с легиони матрьошки. Вярно, градът е превзет от наташките, в този сезон – обслужващ персонал, в лятото – със сигурност мнозинство и сред обслужваните персони. Опитвам се да кривна в страничните улички. Плакат от „Нощите на Кабирия“ почти ме успокоява, че съм на правилното място. За съжаление, розовата табелка до него обявява имота за продан…

Вече по тъмно тръгвам да търся паметника на площад „Ферари“. Статуята с внушителен крилат задник е била сред невинните блянове на хлапетата в „Амаркорд“. Около нея е достатъчно тъмно, за да се откажа от опити за снимки. Скейтбордист трещи с дъската си без да му пука за наистина щедрите форми над главата му. Обезопасени катерушки оставят майките на спокойствие да си допият поредното капучино в кафенето на ъгъла. Тьотка до мен крещи в мобилния си „ну, смотри“ и се колебая дали да цитирам „ну, погоди“ или „ой, Иван, смотри какие клоуни“.

Панаири, панаири. Извън сезона Римини е град на панаири. Журирам в конкурсната част на един от тях. И случайно се озовавам пред работилницата на един от изложителите, с когото няма да имам време да се срещна отново. Иван е горд с това, което прави и с вдъхновенията си от старите майстори. Най-после открих духа на Фелини – там, където най-малко го очаквах. Благодаря ти, Иван!

Людмил Фотев

от

публикувано на: 25/02/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: