Хати Макданиел – първата афроамериканка с Оскар

28/02/2019

След като брокатът и фините златни частици паднаха на земята и чистачките ги изметоха от сцената на Оскарите, е време да видим какво остана. Преди седмица ви занимавах със Спайк Лий и “BlackKklansman”, който спечели наградата за най-добър адаптиран сценарий, въпреки че не беше най-добрият адаптиран сценарий.

 

Всяка година някой се качва на сцената и казва нещо от сорта на: „Тази година е най-разнообразната година за Холивуд…“ и всички присъстващи ръкопляскат и се чувстват малко по-добре. Няма лошо, не съм против разнообразието, но не бива да е на всяка цена. За да не кажа нещо обидно, ще ви разкажа историята на Хати Макданиел.

 

Годината е 1893-та. Две години преди братя Люмиер да покажат на хората в „Гранд Кафе“ как работници излизат от фабрика и да поставят началото на индустрия, която ще подаде ръка на Хати Макданиел. Та, през 1893-та, преди още колите да са влезли в серийно производство и хората да са разбрали как се лети, в Уичита, Канзас, се ражда първата чернокожа носителка на Оскар.

 

Родителите ѝ са роби. Тя е най-малката от тринадесет деца. Израства в Америка, която не се опитва да прикрие расизма си. По това време чернокожите са гонени от множество бели организации. Жените все още нямат право на вот в голяма част от Щатите, а чернокожите жени дори не се опитват. Но младата Хати обича да пее и танцува. Това е механизмът, с който се справя със средата си. От малка мечтае да стане звезда, но външният ѝ вид не го позволява.

 

В началото на новия век семейството ѝ се мести в Денвър, където един от братята на Хати започва да изнася вариатета в местен бар. Той пее, свири на пиано и разказва смешки. Там за първи път Хати усеща „вкуса на сцената“. Младата, пълничка, първо поколение свободна жена, пее религиозни песни и участва в скечовете на брат си. Но той умира през 1916-та година, а с него и цялото шоу. Макданиел обаче не се отказва от това да преследва кариера и след няколко участия в клуб, в който е чистачка, започва да записва музика за малък местен лейбъл. От 20-та до 29-та тя записва осем плочи с предимно блус музика и създава контакти в радиото.

Хати Макданиел в студиото на радио CBS. /warnerarchive/

 

Точно тези контакти я отвеждат в Лос Анджелис през 1931-ва година. Хати Макданиел е на тридесет и осем, когато кариерата ѝ тепърва започва. В Холивуд тя е чистачка. С това се изхранва, но участва и в различни радио вариатета. Там заплатите са нищожни и тя е принудена да запази другата си работа. По ирония на съдбата чистачка е ролята, която ще я преследва до края на живота ѝ.

 

„Отнесени от вихъра“ излиза през 1939-та и печели осем награди Оскар от тринадесет номинации. Хати Макданиел се появава на голям екран за първи път седем години по-рано и до ролята си на Мами участва в повече от 50 филма. Всичките ѝ роли в тези филми са или на прислужница, роб, или в най-добрия случай – готвачка. Заплащането е мизерно, но е по-добро от радиото. Хати просто се радва на възможността.

 

На кастинга за „Отнесени от вихъра“ се явяват всички черни жени в индустрията (които не са повече от десетина) и се борят да получат ролята. Макданиел идва на прослушването облечена в слугинска униформа. Все пак не ѝ е за първи път. Въпреки че дотогава е по-известна като комедийна актриса и играе роли, които разведряват белите зрители, продуцентите ѝ гласуват доверие и ѝ поверяват персонажа на Мами.

 

Филмът има огромен успех. Става класика още преди да е излязъл по кината. Хората толкова се вълнуват да видят епичната цветна лента, че вече са решили да го определят като най-доброто нещо, което са гледали. Еуфорията е огромна. Премиерата в Атланта е тридневно празненство. По улиците се струпват около тридесет хиляди души, които искат да видят на живо актьорите. Има парад и полицейски конвой из целия град. Всички са там, освен Хати Макданиел и остатъка от чернокожия каст на филма, защото в Джорджия има закон, който забранява на черните да влизат в киносалони за бели.

 

Хати едва е допусната на церемонията за Оскарите през 39-та, защото хотелът, в който се състои събитието, има стриктна анти-черна политика. Но след протест от страна на Дейвид Селзник и Кларк Гейбъл, организаторите ѝ спретват маса до изхода на залата, далече от останалите хора. Това само прави разходката ѝ до подиума по-дълга. Тя взима Оскара си и казва речта си, след което се връща на отделната си маса.

След победата ѝ започва да получава критики от черното общество, което я обвинява, че представя чернокожите в стереотипни и омаловажаващи роли. Не всички са прислужници, не всички са готвачи. Донякъде са прави, но ще трябва да минат много години, преди студията да започнат да дават други роли на чернокожите.

 

В известна степен Хати е „прислужницата“ на Холивуд. Но когато белите ѝ казват скачай и тя скача по-високо от всички останали. Толкова високо, че прави история.

 

Защо ви разказвам това? Защото вече не бива да става въпрос за раса, пол, религия или сексуална ориентация. Спайк Лий не бива да се ядосва, че не е спечелил за най-добър филм на годината, само защото засяга социален проблем. Би трябвало да се ядосва, че не е направил най-добрия филм на 2018-та.

 

Дилиян Павлов

от

публикувано на: 28/02/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Пънк и Джаз
  • Фънк & Соул
  • Класика
  • БГ Поп
  • Фолклор
В момента:
Следва: