Да честваш Радичков

11/03/2019

Отговорността да бъдеш пишещ човек и да си внук на такова име в българската литература като Йордан Радичков не е никак малка. Това не е попречило на Йордан Радичков – младши с времето да си формира свой автентичен стил на писане. Доказа го с книгите „Малка човешка мелодия”, „Игра на гъски” и „Двеста линейки на час”.

Освен, че е един от талантливите млади български писатели, Дани е и инициатор на множество инициативи свързани с творчеството на своя именит роднина. 2019 г. е особено важна в това отношение – ще бъдат отбелязани 90 години от рождението на Йордан Радичков.

 

Събитията по случай кръглата годишнина ще продължат през целия месец март в столицата под надслов „Радичкови дни“. Организацията е под пара, въпреки множеството си ангажименти, Дани отдели малко от своето време за да ни разкаже за тазгодишните чествания.

Ти си двигателят на „Радичкови дни“, как възникна идеята за тези чествания?

 

 

Идеята се появи естествено. Говорихме с Митко Новков за радиотеатъра, бяхме си говорили с проф. Георги Каприев за една научна конференция и си бяхме мечтали с художника София Попйорданова за представяне на „Неосветените дворове“ по един специален начин. Тези разговори и любовта на хората към творчеството на Йордан Радичков доведоха до осъществяването на честванията.

 

Приемаш ли като твоя лична мисия популяризирането на творчеството на своя дядо?

 

Не мисля, че Йордан Радичков има нужда от популяризиране. Мисля, че единственото нещо, което може да се спомене, когато се говори за автора, а и да се попита, е дали той е четен и дали продължава да се чете. За мен е удоволствие да си говоря с хората и само да им напомням за някои позабравени страници от творчеството му.

 

Празниците бяха открити с първия по рода си радиотеатрален фестивал „Радио Радичков“. С какво те привлича този вид театър, какви възможности дава?

 

Много е красив радиотеатъра. Много е красиво преживяването. Има нещо специално в това да слушаш една картина вместо да я гледаш. Потапяш се абсолютно в един свят и този свят те провокира непрестанно да мислиш, да го доизмисляш сам. Влюбен съм в радиотеатъра!

 

Пиесата „Добродушните смокове“ е писана от Йордан Радичков специално за радиотеатъра? Разкажи ми повече за нея.

Тия смокове се появяват въобще неслучайно в творчеството на Йордан Радичков и ми се струва, че са си много на мястото в цялата му вселена. Как се е стигнало до написването на тая пиеса не знам. Но със сигурност е било много приятно преживяване, тъй като тя е създадена за радиотеатъра под режисурата на дългогодишния приятел на Радичков режисьорът Иван Добчев с музиката на Теодосий Спасов.

 

Какви ще бъдат останалите акценти на „Радичкови дни“?

 

 

Представянето на пътеписа на автора за Сибир „Неосветените дворове“ с две изложби – фотографии от Сибир и илюстрации на София Попйорданова, и прожекция на документалния филм за автора. Всичко ще се случи на 15 март от 19 часа в Cosmos Coworking Camp. Другият много сериозен акцент е научната конференция на 28 март в Софийския университет.

 

 

Въпреки, че Йордан Радичков безспорно е сред класиците на българската литература, какви са твоите наблюдения – познато ли е творчеството му сред по-младите читатели?

 

Струва ми се, че има една нова вълна от интерес към творчеството на автора. Все повече се посяга към книгите на Радичков, все повече се говори за него, все повече се поставя на сцена.

 

Като автор на книги с проза, как реагираш когато сравняват твоите текстове с тези на дядо ти?

 

Много спокойно!

 

Големият житейски урок, който научи от Йордан Радичков?

 

Всички можем да ги прочетем в книгите му ако ги четем внимателно!

 

 

от

публикувано на: 11/03/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: