Канелата след Пруст

02/04/2019

Преди век Марсел Пруст пише „По следите на изгубеното време“. Дори и да не сте фенове на дългите повествования, може би в съзнанието ви се е запечатала прословутата „Мадлен“. Обезсмъртеният сладкиш става символ на сетивните ни спомени за цял живот. В оригиналните рецепти има една съставка, която със затворени очи и нос всеки би познал – канелата. До такава степен колективното съзнание я приема, че изрази като „кожа с цвят на канела“, „канелено момиче“ или „карамфил и канела“ витаят в литературното, филмовото и най-вече музикалното пространство.

 

Един от най-известните романи на Жоржи Амаду – „Габриела, карамфил и канела“ се появява на бял свят успоредно с възхода на боса-новата. Не е чудно, че при превръщането му в теленовела, стои в основата на хита на Доривал Каими и Гал Коста “Gabriela, cravo e canela – Modinha para Gabriela”.

 

Съчетанието на двете подправки присъства и в едноименната композиция на Милтон Нашименту от 1976, превърната от Джордж Дюк и Боби Макферин в джаз-стандарт. Още един латиноамерикански автор – Исабел Алиенде не остава безразлична към канелата, включвайки я към магичните аромати, превръщащи кухненските преживявания в еротика („Афродита“). В Латинска Америка, канелата е възпявана от Ибраим Ферер, през Чучо Валдес с „Иракере“ до Ейди Горме.

 

 

Вокалните ѝ изражения с перуанката Чабука Гранда вдъхновяват и Пако де Лусия и брат му Рамон, кaто версията им на “La flor de la canela” е включена в документалния филм за Пако “La Busqueda”. С другия си брат Пепе, като дует „Малчуганите от Алхесирас“, години преди това правят сигирията „Карамфил и канела“.

 

Хавиер Лимон, в чието студио записват и Пако, и Енрике Моренте, прави от канелата цял лабиринт, докато фламенко-пианистът Чано Домингес, друг верен сподвижник на Пако, я съчетава с портокал в едноименната си композиция.

 

 

Босфорът е не по-малко подвластен на магията на канелата – било то като начална глава в книга на Елиф Шафак („Копелето на Истанбул“) или като филм по личната история на Тасос Булметис (“A Touch of Spice”).

 

 

Но средиземноморските ѝ кулинарни измерения далеч не спират с традиционния десерт, известен у нас като сутляш. Отдавна чаят и кафето с канела са класика. Като връх обаче си остават кюфтенцата за вечна любов на Булметис, озвучени с чудната музика на Евантия Ребуцика („Аромат на канела“).

Людмил Фотев

от

публикувано на: 02/04/2019

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: